Пивничка "При Мариус"

Това е една малка уютна пивничка в покрайнините на града.Тук често се събират групи туристи,които искат да се сгреят с медовина и греяно вино и после да отидат да разгледат ледниците и езерата

Джес се бе ядосала на баща си и беше решила да се поразходи.Вървеше по заснежения път,а насреща и духаше виелицата.От устата и излизаше пара.След десет минутен преход,тя зави по една стръмна уличка и излезна от града.Тази уличка водеше до пивничката "При Мариус".Момичето ,често ходеше там със сестра си и приятелката си Нему.Трите заедно обичаха да пият бирен шейк.
Зад един завой се показа кръчмичката.Джес отвори вратата и влезна.Вътре беше полу-празно.Само на две маси имаше хора.Нна еднаат маса бяха непознати хора
"Явно са туристи"-помисли си момичето.А на другата маса бяха най-омразните и врагаове.Дари ги с един смразяващ кръвта поглед и отиде при тезгята.
-Мариус-пошушна тихо тя.Бармана познаваше много добре този глас и никак не му се понрави.Последният път,когато беше чул този глас си изпати здравата.Обърна се леко и тръпка,полази гърба му.Сините му очи я погледнаха.После отиде при нея и каза:
-За какво си дошла?Миналия път,замалко да не ме убиеш.Пак ли те ядосах?
-Не ,Мариус, не си.Извини ме за миналия път.Сега искам да свършиш една работа.
Можеш ли да ми кажеш какво правят онези пияници?-пошушна съвсем тихо Джес.
-Госпожице Ди Каприо,незнам какво правят,но мога да разбера.
Джесика го погледна,сякаш ще му избоде очите и след това кимна.После каза:
-Добре Мариус.Сега ми дай една бутилка бирен шейк.
Момчето бръкна под тезгята и искара една бутилка.Дадея на Джес,а тя я пое и каза:
-После ще ти платя.Преди да си тръгна.
След това търгна към най-отдалечената маса в пивничката.Седна и се загледа през прозореца.Навън валеше мокър сняг.Къде ли е сега ААшли?Нямаше и следа от нея.И Нему я нямаше.Самата тя се чувстваше празна.Двете и единствени приятелки ги нямаше никъде.Изведнъж мислите и бяха прекъснати от ......

Изведнъш мислите и бяха прекъснати от самата Ашли.Тя нахлу в пивничката като отърсваше снега от себе си.Свали си шапката и ръкавиците и се приближи до масата на която стоеше Джесика.
-Какво правиш тук?-попита Ашли малко ядосано-Търсехме те навсякъде!След малко трябва да дойде и Нему.Тя отиде да те провери да не си в "Морския бриз".Знам,че си ядосана на баща ни,но не изчезвай така!Нему дойде до вкъщи.Казах й че не съм те виждала и се качих в стаята ти.Нямаше те!После разбрах,че баща ни те е ядосал и наистина се уплаших!Като те знам на какво си способна...
Ашли млъкна.Джесика пиеше бирения си шейк и изобщо не слушаше какво й говори другото момиче.

Обърна се и каза:
-Знаеш ,че мразя когато се карам с татко,но той ме предизвиква.Би трябвало да сте се досетили къде съм.-каза го доста студен тон.После добави:
-Защо не седнеш и ми разкажеш какво точно се случи.Толкова бързо го каза,че нищо не разбрах,сестричке...
Ашли кимна и седнаа.После каза.....

-Не,че има какво толкова да ти разкажа....-каза Ашли като сядаше срещу Джеси-Знам,че веднъж беше на косъм да извършиш ужасна глупост...пак се беше скарала с татко...Просто се притесних.Предположих,че може да си тук,но ми се стори,малко странно...реших,че искаш да се скриеш...значи трябва да те търся на по необичайно място.Но се оказа,че греша.Както и да е искам сега да чуя какво стана.Как и защо се скара с татко.Разказвай.-Ашли знаеше,че каквото й да се е случило на Джес тя щеше да й каже.За това погледна момичето в очите и зачака отговора й.

-Какво да ти кажа сестичке?Просто незнам
-Кажи ми истинаата ще те разбера.-отвърна Ашли.Беше се съсредоточила в очите на Джесика и очакваше да й каже.
-Добре,щом искаш-отвърна сестра й и започна.
-Татко ми забрани да се виждам ,с който и да ее било.Аз му отвърнах ,че няма да стане,защото с вас съм неразделна.Той ми повиши тон и грабна един нож.Аз взех меча си и се спречкахме.-тук Джес направи пауза,от която се възползва Ашли
-Как си могла да се биеш с баща ни?
-Той започна,не бях виновна аз,но важното е ,че е добре.Никой не е пострадал.После ми се развика и аз се качих в стаята си.Опаковаах си нещата и довечера ще се изселя.Мисля че на ттатко ще му е по-добре.Само ще ти дам това.-Джес бръкна в джоба си и искара една монета.Тя небеше като другите,които всеки ден бе виждала Ашли,а една много по особена. Джес и я подаде.Ашли я взе и каза:
-Никъде няма да ходиш сестричке,татко ще се побърка ,ако се махнеш.Моля те остани.-тя неможеше да продъжли ,защото по-голямаат сестра я спря с думите.
-Тази монета е много ценна,пази я с ценаат на живота си.Онези пияници-тя кимна към средната маса-са готови на всичко да ти я вземат.С нея ще разбереш дали съм в опасност или нне.Разбра ли?
-Да,но сестричке не си тръгвай,трябва да останеш.Моля те.
Джес не отговори загледа се отново в прозореца.

Ашли също обърна глава към прозореца.Обичаше снега,дори много.Всичко беше толкова красиво...може би щеше да се зарадва на зимния пейзаж,който се откриваше зад запотеното,мръсно стъкло на старата пивничка.Може би щеше да се усмихне и да излезе на вън,да се порадва.Но сега знаше,че отново трябва да се раздели с важен за нея човек.Толкова пъти й се бе налагало да напуска хората които обича...Винаги когато свикнеше с приемното си семейсво,винаги когато си мислеше,че тези времена няма да отминат,винаги когато мечтаеше нищо повече да не се променя...то се променяше,по-страшно...всеки път.Сега веселите,танцуващи снежинки не я радваха.Сега тя знаеше,че те няма да й донесат усмивки,а сълзи.Сега се чувстваше ужасно.Джеси я погледна.Една сълза се стече по бузата на Ашли,която стискаше монетата в ръката си.
-Слушай,Ашли...знам,че ти е трудно,на мен също,но се опитай да ме разбереш...
-Не,Джес...не мога.Искам да останеш.С татко все някак ще се разберете.
-Не е толкова лесно!
-Ще ни напуснеш и какво?Какво?Ще отидеш някъде,после другаде...ще скиташ,ще търсиш щастието,но няма да го откриеш,чуваш ли!Няма!Защото то е тук,а ти му обръщаш гръб!За Бога,всеки си има своите проблеми!Да не си мислиш,че си единствената по света която се кара с баща си?!Ако всички просто си отидат...няма да останат нормални семейства!

Нему бутна вратата и пристъпи бавно в пивничката.Вътре весело играеха светлинките на лампите и на топлия огън,който гореше в камината.Тя се огледа и видя две познати лица на една от масите.Едното бе на Ашли,а другото на нейната голяма приятелка-Джес.Ашли плачеше и говореше пламенно нещо.Нему изцъка и тръгна към масата.Спря се и погледна тавана
-Какво правите?Може ли да седна?

-Може-отвърна доста ядосаано Джес.Неискаше да обсъждат случилото се,но явно нямаше измъкване.От опит знаеше ,че Нему,няма да я остави на мира докато не проговори.Познаваха се отдавна.Затова реши да спечели време....
Стана и отиде до бара.
-Мариус,ела веднага.-каза тя с леден глас.Момчето неможеше да не се подчини,защото знаеше ,че щяха да го измъчват, ако не дойде. Двамата се отправиха към задната част на заведението където имаше малка стаичка.
С едно плавно движение ,дръжката на врата се отвори и Джес влезна в стаята.Тя бееше малка,но уютна.Имаше диванче,библиотечка,бюро и няколко стола.Момчето влезна след Джес,но не направи други крачки.Само ззатвори врата.
Момичето седна на традиционния си стол.Никой незнаеше ,че двмата си говорят,често тук.Имаха малка тайна......
-Били ми обяснил какво те прихваща-попита Джесика
-Господарке,нямам какво да ви кажа.В момента изпълнявам молбата Ви
Джеси го погледна с ясно отчетливо недоверие:
-И до този момент,нямаш следа,така ли да разбирам?Спасих ти живота преди година,мислиш ли,че го направих само от човещина към теб.Ако така мислиш,жестоко се лъжеш.Знаеш,че го направих,само защото ми трябваш.За пореден път грешиш
-Но ,господарке не съм виновеен-след тези думи,момчето клекна на земята.Очакваше своята гибел,която щеше да го покори още сега.Момичето,което обичаше,му бе бясна.Знаеше,че сгреши,задето я прекъсна.Но нямаше друг начин.
Несмееше да я погледне в очите.Щеше да го изпепели с поглед
Изведнъж се чуха стъпки и врата се отвори.На нея стоеше.....

Нему тя бе присвила очи и наблюдаваше двамата.Момичето тръсна глава и хвърли от онези ужасяващи погледи на Джес.Тя потръпна и свали очи

-Мариус,изправи се-нареди му Нему,но той не помръдна,тогава тя продължи:-Какво за бога става тук.
-Нему,не ти трябва да знаеш-едвам промълви Мариус и после млъкна.Не трябваше да се обажда,знаеше,че небива.
-Нищо не става,говорим си съвсем приятелски-опита да закърпи положението Джес,но НЕму не се хвана в капана/....
-Сега,ще се лъжем ли?Обясни ми веднага какво става тук иначе не отговораям.-Каза с заповеднически тон Кучики
Джес само тръсна глава.После вече бе пренудена да говори:
-Мариус,веднага се изправи.-момчето въобще не я послуша.Тогава тя искара камата си и отиде при него:
-Внимавай какво си пожелаваш момче.Ще те убия и няма да ми мигне окото.
Чак сега Мариус я погледна в очите.Там вече нямаше Син отенък ,а съвсем друг.Сините и очи се бяха заменили с тъмно червени,които не предвещаваха нищо добро.Тя беше толкова близо до него,че той неможа да и устои.Целуна я.Устните им се впиха,но след секунда,той я пусна.Сега вече го грозеше смъртна опасност.Но преди Джес да се съвземе ,Нему каза.....

-мисля,че има нужда да ми обясните какво става тук.Джес,веднага искам да ми кажеш всичко

-Ще ти обясня ,след като свърша с него.Става ли?-отвърна Джес и продължи-Мариус,благодари на бога,че не те довърших,още преди Нему да дойде.Сега ми кажи и не ме лъжи,всичко,което знаеш...
-СЛушам ,Господарке,значи разбрах,че искат да откраднат отварите,които приготвихме преди седмицца.Ще ги използват срещу нас.Искат да заловят Ашли и ще я използват като разменна монета.-Той спря.
Джес искара монетата си и разбра,че Ашли е в опасност.Изхвърча моментално от стаята.Бързо мина по коридорчето и влезе в заведението.Ашли се биеше срещу петима.Джес нямаше да позволи да наранят сестра й.Затовас един скок се приземи на главната маса.Моментално спряха боя.
-Какво искате от Ашли?Тя е невидна,оставете я на мира.
-Сигурна ли си в думите си ,ДЖеСИКА,господарят много ще се зарадва да те види.
-Само през трупа ми-обади си нечии глаас.
Моментално погледите се обърнаха по посока на шума.Нему беше дошла незабелязано.Говорителят на неприятелите,който се каазваше ,Леднър ,каза:
-О,скъпа ,Нему и на тебе няма да ти се размине.
-Даже може ощее сега да си загинеш-допълни Тара,приятелката na Леднър

Очите на момичето засвяткаха яростно.
-Не мисля,че ще стане така.
Тя извади меч,дълъг към един метър,с проблясващо на светлината острие и се втурна към Тара.Тя успя да реагира и хвана меча с ръката си.По пода прокапа кръв.Всички в заведението се бяха спотаили и свили,за да не бъдат ударени.Тара се изсмя зловещо и замахна с камата си.Острието й се размина на сантиметри с гърлото на Нему,която този пътскочи зад гърба на противничката си и бързо запи меча си ръката й.Пронизителен писък разпра въздуха.От ръката на Тара шурна кръв и обагри бялата риза на врага й.Нему обърна глава към другите и запита
-Още желаещи?
Настана гробна тишина,Лендър грабна Тара и избяга с групата си.

Трите отново се върнаха в стаичката,в която Мариус ги чакаше.
-Това ли беше всичко дето знаеш?-попита с рязък тон Джес
-За сега да,ако ми бяхте дали повече време може би ,щях да открия и друго.
-Джес,били ми разказала всичко-ледено студения тон на Кучики,проехтя в стаята.
-Да,бих ти обяснила.С Мариус си говорим вече половин година,никой незнаеше,тъй като така беше по-добре за нас.Ако бях Ви продумала,рискувах татко да разбере.Моля да ни простите.Това е
Ясно беше ,че Джес криеше нещо ,но неискаше да го сподели.Тогава Нему се обърна към момчето и каза:
-Мариус,имали нещо дето искаш да споделиш с нас.
-Да,има.Бихте ли ми простили всички мои грешки и ме приели като приятел....
-ДА,имаш прошката ми-каза Нему
-Моята също-добави и Ашли
Ди каприо обаче не направи нищо.Не му вярваше от самото начало.Знаеше ,че той иска да се възползва от трите.Затова каза:
-Скъпи ми Мариус,след като си свършиш работата ,може и да ти проста.
Момчето не повярва на думите Й.Но преди да кааже нещо,беше прекъснат от Нему....
П.П.Пиши дългичко нещо.......

-За каква работа става въпрос,Джесика?
Джес се стресна за малко,но запази спокойствие.Тя не проговори няколко минути,но накрая продума
-От край време искам да разбера,за какво ще вземат Ашли.И дали има някакъв начин да я предпазя.
Ашли гледаше на Джес като на янагел-пазител и от очите й отново текнаха сълзи.Тя сведе глава.Нему не й обърна внимание,тя гледаше приятелката си,после погледна и Мариус и изръмжа тихичко.
-Защо не каза по-рано.Много добре знаеш,че аз съм винаги готова да помогна.
-Не можех да ти кажа,не исках да носиш това тегло.
-ТЕГЛО?Нима не съм носела винаги някакво тегло?Можеше да ми повярваш-изсъска момичето и се приближи до Джес.
Тя се дръпна и измънка нещо

-Съжалявам,Нему-кааза Джес,но не вдигна поглед към нея.Знаеше,че я нарани доста и нетрябваше да се изпуска.Кучики протегна ръка и вдигна брадичката на Джес.Изправиха се очи в очи.За първи път Кучики разбра,че Джес се страхува от нея.Ашли плачеше в обятията на Мариус.Беше ужасна гледка
-Сега ще ме убиеш ли?-попита плахо Джес
Нему се замисли за момент и промълви:

-Като се замисля,ти го заслужаваш.-тя вдигна меча си и го допря до гърлото на Джес
Джес затвори очи и от очите й западаха топли кристалночисти сълзици.Ръката на Нему затрепери,в очите й проблясна онази ненавист,с която тя гледаше понякога.Понатисна отрието на меча,Джес се задави,но преглъсна бавно.От гърлото и потече кръв и се спусна по меча на Нему,потече и по ръката й.нему се изпарви и излезе.На мястото където бе меча й имаше малка рана,която продължаваше да кърви.Вратата се прасна,но Джес все още не отваряще очи.Тя бе предала приятелката си и не можеше да си прости.За нея да остане жива бе по-голямо наказание,отколкото да умре

Мариус остави Ашли и отиде до Джес.Внимателно искара острието и даде знак на ААшли да се приближи.ПоСЛЕ каза:
-Донеси ми от чекмеджето малко бинт,реванол и памук.Ашли изълни молбата му и след броени ммиути се върна.Започнаха да я превързват.Приш беше потресена.Неискаше да загуби сестра си,защото знаеше ,че после баща им ще се разгневи и ще трябва да бяга с Кучики.Неискаше да се случва.Мар свали шала си и превърза добре пречистената рана.
-Господарке,добре ли сте?
-Да,Мариус добре съм.Сега обаче трябва да открия Нему.Ашли идваш ли?
Момичето кимна и заедно със сестар си излезнаха от стаята.

***

Не след дълго двете сестри вече вървяха по каменистия път,отново към градчето.Джес отново изпитваше болки в рамото,което беше наранила преди дни.Те спряха.Тогава Ашли се възползва и каза:
-Сестрице,какво става с тебе?Има ли нещо,което трябва да знам за Нему?Защо я предаде?Защо го направи?
-Незнам,Ашли,наистина незнам.Може ли да продължим?
ПО-малката сестра кимна и двете тръгнаха отново по пътя.След двадесет минути стигнаха в градчето.Двете се отправиха към един блок,който беше в старата част на града.Тма често ходеха трите и си говореха с часове.Там беше тъмно и страшно и само най-смелите преставители на града ходеха там.
Стигнаха до блока,незабелязани от никого.Започнаха да се изкачват по етажите и след малко вече бяха на покрива.ТАм беше и Нему.Джес отиде при нея и каза:
-Съжалявам Нему,неисках да те натоварвам с още една задача .Знам ,че ти е доста напрегнато и затова.Не ме разбирай погрешно.Неисках да те предам.Но ти си в пълното право да ми викаш.Трябваше да ме убиеш-след тези думи ,Джес стана и кимна на Приш.Двете понечиха да тръгнат надолу,но ледения глас на Нему ги спря.те се обърнаха ,а тя каза....

-Толкова много ли желаеш смъртта Ди каприо?Защо тогава не ми каза в деня,когато те спасих?По добре би било да умреш преди да се привържа към теб и да не мога да ти навредя.Разбра ли?-Нему трепереше цялата,тя стискаше дръжката на меча толкова силно,че тя се обагри с кръв.-Можеше да ми направиш поне тази усруга и да умреш тогава.Но сега не мога,не мога да те убия.така глупачка съм.
Нему изтри сълзите си и се обърна с гръб към момичетата.
-Ако нямате друго какво да казвате,моля тръгнете си.

-Имам какво да ти кажа.Благодаря,че ме спаси,сега няма да ме видиш никога повече,защото сама ще се самоубия за твой кеф.-каза Джес и тръгна по покрива.Ашли неискаше да се случва това и затова каза:
-Джес,само да си посмяла,знааеш ,че баща нни ще се самОубие,след като ти се самоубиеш.После къде ще отида аз?Къде ще отида?Нему сигурно и мен ще убие.АКО НЕГО СТОРИ,ПАК ще отида в приемни семейство.
По-голямата сестра спря,обърна се към Ашли ,но не каза нищо.Погледна я.Момичето плачеше,нямаше да понесе СМЪРТтА НА ДЖЕСИКА.
Джес отиде при Нему и каза:
-Кучики убий ни.
Тя се стресна и после промъви.......

-Вече ти казах,че това не мога да сторя,Ди каприо.Аз...
Джес вдигна камата си и я доближи до гърлото си.Ашли изпищя и загледа умолително Нему.Тя гледаше студено и спокойно Джесика,чиято ръка трепереше неудържимо.
-Ако трепериш така,няма да умреш бързо и безболезнено.
-Какво те интересува теб,Кучики?-Джес махна бинта на гърлото си,който се бе пропил с кръв,раната се бе отворила и по гърдите й покапаха къпки кръв.-Сега наистина ще го направя,за да не съжаляваш,че си ме оставила жива.
Ашли се опита да я спре,но сестра й я отблъсна и тя падна на земята
-Не се меси ,Ашли.Кажи на татко,че съжелявам.-тя замахна с ръка,а Ашли затвори очи и извика
-ДЖЕС НЕДЕЙ!
Страх я беше да овтори очи отново,щеше да види плувналото в кръв тяло на сестра си,но трябваше да го направи.През миглите и проникна сноп светлина и първоначално нещата бяха рамаани,но когато поотвори още малко очите си Ашли ахна.Нему бе хванала ножа и бе спряла Джес.А Джес гледаше невярващо приятелката си и даже бе забравила ранат,която продължаваше да кърви.
-Ти...не ме остави да умра.защо?-на Джесика започна да й се вие свят тя падна ня земята и сестра й се хвърли да й помага.Момичето погледна Кучики и после й каза
-Благодаря.
Нему само я погледна и изчезна по стълбите.След две минути пред блока бе паркирала линейка.Това учуди Ашли,защото тя не се бе сетила да се обади,но очевидно друг се бе сетил.Тя се усмихна и се качи заедно със сестра си
П.П.Продължаваме в дома ти