Най-добра шоунен-ай/яой история

Кикабу,това е още една дейност,която ще изпълним за Аниме месеца.Миждам,че има фенове на този жанр аниме и може да излезнат някои невероятни истории,които с удоволствие ще пречитам.Този път ще участвам и аз/защото вече съм изписала доста такива неща.Само какво ми бръмчи из главата/.Разбирасе аз ще участвам само за удоволствие,а вие за победа.Когато пишат няколко участника ще изберем победителя чрез анкета

Беше средата на януари.Снегът покриваше земята и всичко беше бяло.
-Аааа-чу се вик от брега на езерото.
Полето бе обагрено с кръв от множеството трупове на убитите от Сасори нинджи.Водачът им все още беше жив,но тежкоранен,а Сасори само го наблюдаваше подигравателно и след миг махна с ръце и една от куклите му преряза гърлото на противника.Той падна ,а от ръката му се изтърколи свитък.
-Казах ти,че ще е по-лесно да ми го предадеш без битка.Но не ме полсуша.-каза Сасори с плътния си глас и взе свитъка.
Тъкмо тогава от далечината се чу друг глас
-Сасори-дана,добре ли сте?
На огромна гллинена птица се появи другия член на Акатски-Дейдара.Той запита отново съотборника си:
-Нали не си навлякохте проблеми Сасори-данна.Аз ей сегичка идвам.
Той скочи от птицата,но не забеляза,че под него е езерото,но вече беше твърде късно.Той падна и леда под него се пропука и счупи.
-Помощ,помощ Сасори -сама.Не ме оставяйте да умра тук.
Сасори измърмори нещо и извади Дейдара.
-Хей,глупако.Даже не чух и едно благодаря.
-Б-б-б-благодаря т-т-т-ти!-каза Дейдара с тракащи зъби
-О,сега не ми казвай,че ти е студено.-каза Сасори раздразнително
-Да не би да е странно?-извика му в отговор другаря му.
-Добре,добре сега ще ти дам моите дрехи.Свали мокрите и побързай.
Сасори се зае да се съблича,а Дейдара го загледа и се изчерви.През ума му минава какви ли не мисли."Дали другаря му ще е мускулест или слаб,още не го беше виджал гол."
Сасори се съблече и се намръщи на Дейдара,който гледаше невярващо.Сасори бе кукла и това го изненада
-Хей,идиот.Защо не си се съблякъл още?Искаш да измръзнеш ли?И защо ме гледаш с този гейски поглед?Изглеждаш изненадан,че съм кукла.Мислех,че знаеш.
-Т-т-той е кукла?-Дейдара сериозна бе травмиран и припадна.
Сасори го изгледа и се наведе да го буди.Бутна го с една пръчка,но съотборника му не се будеше.Кукловода се ослуша и тогава не усети сърцето на Дейдара да бие."По дяволите,не чувам сърцето му.Трябва да побързам.Той качи Дейдара на птицата и потегли към най-близкото село.
След няколко часа Дейдара се събуди.Той потърка очи и се огледа
-Къде съм?Това легло ли е?-той погледна към терасата и видя Сасори.
-Сасори-данна,какво стана?
-Не помниш ли?Ти припадна и аз те доведох до това село.Сега сме в хотел.
Дейдара се хвърли да прегърне Сасори,но той го фрасна по бузата и му каза
-Без благодарствени прегръдки,глупако.Нямаш си представа,колко се притесних.Сега вече си добре и затова ще тръгваме.
-Ще тръгваме,вече?-Дейдара започна да играе с косата си и продължи-Ами аз,такова малко съм гладен.Може ли да хапнем първо.
Сасори въздъхна и отвърна
-Ти май ме бъркаш за майка си,а?Мамо,мамо дай ми храна.Това не работи при мен.
Тогава корема на Дейдара изкъркори и той доби гладно и миловидно изражение.
-Добре,добре отивам.-каза Сасори и се изправи.
-Няма нужда да отивате,Сасори-данна.Аз ще отида
-Не,аз ще ида,а като се върна да си готов за тръгване.повелителя на куклите излезе и се подпря на стената.
"Какво ми става"-той държеше сърцето си,което бързо биеше-"тези чевства,защо съм толковма привързан към него?Та той е едно глупаво хлапе!Но от друга страна е толкова сладък и аз...наистина го харесвам.А това е лошо."
Сасори тръгна по коридора и си помисли"Трябва да убия тези чувства и да се държа по-жестоко с него и да му купя храна разбирасе"
На другия ден двамата съотборници се върнаха в скривалището на Акатски.
-Хей,момчета върнахте се.Закъсняхте
-Изненадан съм,че блондито все още е жив,сигурно закъснението е заради него.
-Та,как мина мисията-запита Кисаме.
-Ами аз свърших цялата работа.Блондито само сенаправи на идиот и ни забави.
Дейдара потрепна и сякаш нещо в него прекъсна.Даде на късо.
-Хехе,знаех си.Все не улучваш на партньори,Сасори.Предишният обаче бе по-добър,по-добре луд отколкото безполезен.-обади се Итачи.
-Да прави сте.Някои иска ли го за съотборник?
-Никога не бих взел такъв лигльо в отбора си.Затова ще се наложи да го задържиш,Сасори.
Дейдара вече бе толкова ядосан,че не издържа.
-Престанете да говорите така за мен,гадняри.Сега се прогетвете да умрете.
Мощтна екплозия разтресе стаята и всички членове на актски с изключение на Сасори и Дейдара бяха запратени в различни части на стаята.Дейдара излезе със сълзи на очи и отиде в стаята си.
-Дейдара,чакай!-Сасори го последва
Дейдара влезе в стаята и свали дрехата на Акатски член.Черна на червени облаци.Той извика високо
-Мразя това място.Мразя и хората тук,защо изобщо дойдох?!
Сасори влезе и щом видя Дейдара да плаче му стана неприятно,че е казал такива неща.Той отиде до него и му каза:
-Дейдара,знам,че те обидиха,но това бе истината.Аз не съм виновен,че ти се подиграваха.Защо плачеш,щом това бе истината?
-Теб какво те интересува.Все пак беше първата ми мисия.Ако няма да ме приемеш като съотборник поне не ме излагай пред другите.
-Но...аз -Сасори хвана Дейдара за ръката и му каза тихо
-Ти не си за тук Дейдара,прекалено милосърден и лъчезарен си.Няма да оцелееш дълго,ще полудееш.
Дейдара се ядоса и се опита да удари Сасори,той хвана ръката на другаря си.
-Какво се опитваш да направиш?-запита го Дейдара адосано.
Сасори се доближи и за стотни от секундата бяха толкова близо,че можеха да усещат топлия си дъх.Сасори го целуна.Те се целуваха няколко минути,или няколко часа или няколко слънчеви ни,но когато се пуснаха,Дейдара бе спрял да плаче и гледаше невярващо Сасори.

Двойката е Сасори + Дейдара---Наруто

Малееее,страхотна е.Откъде го изкара това?И аз трябва да пусна моето някой слънчев ден,може би evilbrat

Хареса ми онова с майката."Мамо,мамо!"
Oчаквайте моето другата седмица

Не притежавам героите от Death note.Не искам да печеля пари от тях.

Двойка: Лайт х Л
От гледна точка на Лайт.

Нищо не е вечно

Главата ме болеше ужасно.
Бях прекарал поредната безсънна нощ,дъвчейки ъгълчето на завивката, с поглед,впит в спящия до мен.Стаята,тиха и задушна,беше изпълнена с чудати сенки,които сякаш танцуваха по стените.Бях заспал едва към шест сутринта,за да бъда събуден час по-късно от…
-Лайто-кун,добре ли си?
Вдигнах очи.Л се беше надвесил над мен и ме гледаше любопитно.Рошава черна коса,малко размъкнати дрехи,бледа,почти прозрачна кожа.И тези черни,черни очи,толкова дълбоки,че сякаш се потапях в ледена вода всеки път,щом погледнех в тях.Потръпнах.
-Чудесно!-опитах се да се усмихна,макара да знаех,че усмивката ми прилича повече на измъчена гримаса.-Защо,не изглеждам ли добре?
Л се приближи.Усетих познато ухание- ягодово сладко и нещо,което можеше да е само ароматът на кожата му.
-Цяла нощ ме спа.-Каза го с равен тон,без да попита друго.
„Ти си причината за безсънието ми!Единствено ти си виновен!”-идеше ми да изкрещя в лицето му.Не го направих.Вместо това хванах ръката му.Той се изчерви едва забележимо.
-Камери-промърмори.-Не тук.
Камери,камери.Моментът никога не беше подходящ.Докога щяхме да караме така?
Изскърцах със зъби.
-Л,би ли дошъл?
Матсуда се появи в рамката на вратата.Проклетник.
Л понечи да тръгне с лед него.
-Чакай!-извиках,преди да се усетя.
Той спря и ме погледна въпросително.
-Имаш…имаш нещо на блузата.-Какъв глупак съм,помислих си.-Ще го махна.
Приближих се повече,отколкото бе необходимо,за да махна боклуче от дрехата му.Май не се беше къпал последните два дни.Толкова по-добре.Не че миришеше лошо,напротив-онзи аромат,който така харесвах,се усещаше по-силно.
-Вечно ли ще продължаваме така?-изсъсках в ухото му.
Л ме погледна.Ах,тези черни очи…
-Нищо не е вечно,Лайто-кун.Нищо не е вечно.
И си тръгна.Остави ме.Отново.
Рюк се изсмя в тихо в ухото ми.
*************************
-Къде ще отидем сега?
Най-после се бяхме измъкнали и вървяхме по някаква тясна уличка.Имах чувството,че ни следят,пък и Рюк се носеше от дясната ми страна и се хилеше,но май не ми пукаше особено.
От лявата ми страна Л,който ядеше /разбира се/ ягодов сладолед,просто сви рамене.
Държах той винаги да върви от ляво.Просто исках да бъде от страната на сърцето ми.
Измъкнахме се от тясната уличка и тръгнахме по една от пустите алеи на парка.По това време на нощта паркът бе пуст,само някаква нощна птица прехвръкна наблизо.
Не се сдържах и прегърнах Л през кръста.Той се притисна до мен,без да каже нищо.
За няколко кратки мига нямаше Кира,нито Death note.Дори Рюк,който все още се рееше до мен,беше престанал да се хили.
Седнахме на една малка поляна.Направо на тревата,въпреки,че беше малко мокра.Л се взря в облачното небе,надвиснало ниско над нас.Аз се взрях в Л.Хванах ръката му и я притиснах между дланите си.Веригата беше ожулила китката му.Малките червени петна се открояваха върху бялата му кожа.
Л въздъхна и се облегна на рамото ми.Целунах го по косата.Шампоанът му беше с аромат на круша,осъзнах.
-Мислех,че не обичаш круши-промърморих с глас,наполовина заглушен от косата му.
-Не обичам-отвърна той и се притисна по-силно до мен.
Прегърнах го.Исках в този момент времето да спре.
-Тъжен съм-проговори Л след малко-защото нищо не е вечно…
************************
Когато Л умря ,сякаш времето наистина спря.Лицето му беше толкова спокойно,докато издъхваше в ръцете ми.Дали животът му беше минал пред очите му като на филмова лента?Дали беше видял и мен,преди да си отиде завинаги?
Завинаги.Самата дума ме плаши.
Загръщам се по-плътно с шала си.Навън е студено.Аз ли съм единственият човек по тези сиви улици?
Ходих на гроба му.Оставих върху каменния кръст китка от онези сини цветя,които така му отиваха.И си тръгнах.Имах чувството,че ако остана още минута там,ще легна върху пръстта и вече няма да искам да стана.А не мога.Не мога да остана.Трябва да продължа.
Кръст.Бог.Вярваше ли Л в бог?Не успях да разбера.Нямах времето да разбера…
Сутринта видях двама млади,които се държаха за ръце.Той й говореше нещо,а тя се смееше.После се целунаха.Тогава си спомних за първата ни целувка.В онзи,същия парк,където бяхме последно.Л имаше шоколад по ъгълчето на устата…и аз…
Очите ми започнаха да парят.И сигурно ще вали.
Целувката също имаше вкус на шоколад.И на Л.
Тази,и още хиляди други целувки-откраднати мигове,скрити от другите.
Нощем лежахме прегърнати,без да говорим.Слушах песента на щурците-учуден и радостен,че все още има щурци в този свят от метал и стъкло.
Свят .Свят от злоба и завист.Хората са толкова грозни същества.Само…само ти беше красив.
Ще изчистя този свят.Знам,Л,че ти също се бореше за по-красив свят.Просто методите ти бяха различни..Аз ще продължа да го правя по моя си начин.Не знам дали съм прав.Но това е моят начин.
От близкото кафене се чува музика.И заваля.
Л…
Песента е хубава.Дъждът се стича по лицето ми.И очите ми парят все повече.
Л…Обичам те…
Отказах се от битката с плача.Горещи сълзи потекоха по страните ми и се смесиха с капки дъжд.
Л…Ще те видя ли пак?
Да,казах си.Някой ден.Защото…
Защото нищо не е вечно. END

Sob,sob,so sad,but so beautiful!невероятна история.нямам думи просто.Искам още,още...Имам нужда от салфетки.Наистина толкова красива история и толкова сладка двойка,и...и...защо е толкова тъжно.УААААААААААААА

Ето я и моята.Не ми се мислеше заглавие,но може после да сложа.Историята ще има продължение,но може да не го мисля.Ще видим. За историята ми помогна една приятелка,затова не се сърдете,но усилията ще са общи.Тя лично ми предаде,че историята е моя до края .Вече май трябва да пиша.

Нощта вече бе надвиснала над Серетей и почти всички се бяха прибрали в отборните си бантаи.Всички освен шинигамитата от отбор 6,които бяха на пост тази вечер.Техния капитан,Кучики Биакуя беше във своята стая и подписваше някакви документи,които Капитан-генерала му беше дал.Беше свикнал с големите купчини листи,но сега му беше станало скучно.Погледна през прозорца и постоя известно време загледан как последните лъчи на залязващото слънце обагрят небето.Натопи отново перото във стъкленицата с мастило,когато в стаята нахлу Абараи Ренджи,неговия заместник капитан.Той задъхано се бе спрял до вратата и сега се кланяше бързо и се извиняваше за безпокойството.Кучики остави перото до един от нуждаещите се от подпис листи и запита лейтенанта:
-Абараи,защо си така задъхан?Каква е причината за идването ти тук?
-Таичоу,дойдох,за да дам своя доклад за смяната,която минах.Тичах,защото исках по-бързо да стигна до стаята ви,преди да си легнете.Не искам да ви безпокоя.
Капитана въздъхна.От край време той харесваше енергията и загрижеността на Ренджи,но сега не бе времето за такива глупости.Трябваше да държи подчинените си под око и лейтенанта не бе изключение.
-Можеш да дадеш доклада си,но моля те вдигни глава и седни.Не искам да се кланяш пред мен.Все пак сме приятели.
Биакуя не усети как думите излизат от устата му и преди да ги спре вече се бе изчервил и държеше ръка пред устата си.
Ренджи вдигна глава и загледа невярващо капитана.Биакуя беше толкова сладък като се изчервяваше.Абараи не искаше да обиди Кучики и затова се намести на земята пред бюрото му.Все още гледаше към седящия срещу него.Червените петна личаха толкова много на бледата кожа на мъжа,бяха като две цъфнали алени рози,чиито листа започваха да се ронят веднага щом чашката се разтвореше.Капитана се опита да премахне червенините,трескаво заподписва документи,които вече беше разгледал, и под които бе подложил подписа си.Ръката му трепереше и усилията му да не припадне от срам подбудиха у Ренджи някаква болезнена нужда.Той протегна ръка напред и спря тънките пръсти на капитана.Перото падна върху изписания лист и за части от секундата двамата се гледаха с тръпнещи погледи.Абараи прокара пръст по ръката на Биакуя и приближи все по-зачервяващото се лице.Кучики бе спрял всякякво дихание,тялото му не го слушаше,кръвта му пулсираше болезнено,сърцето му биеше учестено.Вече усещаше горещия дъх на Ренджи по бузата си.Потръпна.Затвори очи за миг и почувства нежната му целувка със всяка пора на тялото.Този един миг му се стори цяла вечност.Сякаш опитваше най-хубавия шоколад на света и не можеше да му се насити."Но това е грешно".Това крещеше ума на капитана."Не можеш да се чувстваш така,той е мъж и ти е лейтенант.В никакъв случай не можеш да допуснеш,че го харесваш".Кучики се сепна.Отблъсна Абараи на няколко метра от бюрото и се отрдръпна до стената.Дишатено му беше накъсано и неравномерно,но той се съзве,пое си въздух и заговори с онзи леден глас,който плашеше даже и Кенпачи
-Махай се от кабинета ми веднага.В мое присъствие да си винаги с наведена глава.И никога да не споменаваш тази случка.Никъде и никога.Довиждане!
Ренджи поиска да възрази,но се спря,стисна устни,поклони се и излезе.Биакуя не го изпрати с поглед.Какво му ставаше даже и той не успя да си обясни.Щеше да забрави тази случка и никога повече да не си я спомня.Това бе финалното му решение.Луната вече бе изгряла на небосвода и нейното сребристо сияние освети угрижените очи на капитана.

Заключвам темата и пускам анкета!