Пивничка "При Мариус"

Това е една малка уютна пивничка в покрайнините на града.Тук често се събират групи туристи,които искат да се сгреят с медовина и греяно вино и после да отидат да разгледат ледниците и езерата

Продължава от преставянето на Марион

Вървяха дълго,вече се стъмваше,а те едва бяха прекосили половината град.Джес погледна към спътника си.Беше млад момък на неповече на осемнадесет години.Неможеше да повярва ,че никой дори не му е подал ръка.Нямаше да го остави,искаше да му помогне.Но не тя искаше ,а самото й сърце я подтикваше към това.Дали отново не се влюбвашe?Преди Мариус ,сега Марион.Нещо вътре в самата нея се преобразяваше.Марион прекъсна мислите й:
-Колко дълго още ще вървим?
-Около половин час-побърза да отговори тя.
Продължиха да вървят.Прекосиха кълдъръма и излезнаха на широчката камениста уличка извън града,която отвеждааше до кръчмичката.Вървяха ли вървяха.Зад един завой се показаха замъглените от дъжда прозорци.Двамата пътници влезнаха.Вътре красиво играеха светлинките на множеството лампички.Джес отиде при тезгята,а Марион я последва:
-МАриус-прозвуча топлият глас на Джес.Тя сама не си го позна,а камо ли горкичкият Мариус.Той се обърна.Хвърли поглед към новобранеца в плана.Погледът му отново се закова върху погледа на момичето ,в което беше силно влюбен-Били донесъл топли дрехи на новобранеца,донеси му също и храна,а два бирени шейк.Чакаме те в общаат стая.Ясно?
Барманът кимна.Новобранецът и господарката се отправиха към общаат стая.Непродумваха.Настана мълчание ,което бееш нарушено от Марион,минути по-късно.....

-Аз…Не знам името ти…
-Джесика Ди Каприо-отвърна тя рязко.После добави с по-меко-Викай ми Джес.
-Добре,тогава…Джес.Аз съм Марион.-той се усмихна тъжно.
-Просто Марион?
-Просто Марион.
-Добре тогава,Просто Марион,разкажи ми за себе си.
Марион наведе очи.Последното,което искаше,бе да говори за себе си.
За втори път настъпи неловко мълчание.Марион вдигна ръка към устата си и нервно започна да гризе нокътя на показалеца си.Усещаше погледа на Джес върху себе си…
Отвън се чуха приближаващи стъпки.Марион скочи като ужилен от табуретката,на която седеше ,когато вратата се отвори.В стаята влезе Мариус.През ръката му бяха преметнати дрехи,а в ръце носеше излъскан метален поднос с храна.Без да поглежда никого от другите двама в стаята,той остави подноса на малка изтъркана от употреба масичка.После се обърна към Марион и без да каже и дума, му връчи дрехите с едно рязко движение.
Марион протегна ръка и ги пое нерешително.Изглежда щяха да са му големи.Е,какво пък.Беше свикнал.Поне бяха сухи.
Мариус кимна с глава към друга стая,отделена от тяхната с опърпана червена завеса.
Марион се надигна от табуретката и тръгна натам,като се опитваше да не обръща внимание на локвичките,които оставяше по пода.
Отметна завесата и се озова в мъничко помещение без прозорци.Остави подгизналата си чанта на единствената мебел-груб дървен стол и събу кецове си.Ръцете му трепереха.Свали мокрите дрехи и ги натика в чантата, без да ги сгъва и набързо навлече тези,дадени му от Мариус.Торбестите джинси почти падаха,а и ръкавите на масленозеления пуловер трябваше да навие няколко пъти,но не се оплакваше.Само дето нямаше сухи обувки.Разлепените му кецове бяха пълни с вода.
Марион сви рамене и ги прибра в друг джоб на чантата.
Върна се при другите двама.Мариус бе придърпал един стол и седеше срещу Джес,без да сваля поглед от нея.Тя,от своя страна упорито гледаше в тавана с леко вирната нагоре глава.Когато чу Марион да влиза,погледна към него и леко се усмихна.Марион се опита да отвърне,но почувства,че мускулите на лицето му едва се раздвижиха.Нещо го притесняваше,но не можеше да разбере какво .
Седна притеснено на свободната табуретка и впери поглед в ръцете си,молейки се наум да спрат да треперят .Стомахът го болеше и му се гадеше от глад,но не смееше да почне да яде.
Джес явно го наблюдаваше,защото след малко се поразмърда и речe:
-Яж,де,не се безпокой!А аз трябва да тръгвам-обърна се тя към Мариус.
Мариус и кимна.Джес стана от стола си и прекоси стаята на две крачки. Марион я проследи с поглед,докато тя излезе и хлопна вратата зад себе си.

Джес влетя бясна в пивничката.Неколцината гости обърнаха очи към нея,но тя дори не ги удостои с поглед.Бързо премиина покрай масите и отиде на тезгята.
-Мариус-ледоностуденият глас на момичето се обади.Келнерът потръпна.Едва бяха минали и двайсет минути откак я видя за последно и тя отново бешеядоса.
-Какво,господарке?-попита съвсем спокойно той.
-Дай ми ножът ти.Хубаво черно кадифе съшо.Ясно ли е?Остави ги тук идвам след малко.
Момчето кимна,а Джес се отправи към стаята на Марион.Мина набързо коридорчето и почука на вратата.
-Влез-чу се провлачен глас
Джес влезна и се огледа.Марион лежеше на кревата и умуваше.
-Какво има?Все още не си решила нали?-попита с плах гласец той.
-Така е несъм,но предполагам ще дойдеш.
-Разбира се.
Той стана и взе значката си.Отиде взе и пистолета и сребърната кама.
-Готов ли си?-попита с по-мек тон Джесика
-За теб винаги-рече Марион и двамта излязоха от стаята.
Прекосиха коридорчето и Ди Каприо отиде на тезгята.
-Мерси,Мариус,ще се чуем после.
Момчето само кимна.Джес взе пакета и двама с Марион потеглиха към криминоголията.