...Марион...

Име: Марион
Възраст: 18 години
Дата на раждане:
Роден e през септември1989(не се знае точната дата) ,празнува рождения си ден на 22 септември
Външност: Висок е около 1.75,слабичък. Косата му е светло кестенява дълга до раменете,винаги рошава. Големите му зелени очи и дългите тъмни мигли му придават малко странен вид.Има бледа кожа и прав нос,и тънки устни,от които не слиза тъжната усмивка.
Носи раздърпана бяла тениска и изтъркани джинси,когато е студено-тъмносин пуловер,поне два номера по-голям.Всичките си вещи носи в малък черен сак,чиято дълга дръжка винаги премята през едно рамо.
Характер:
С изключително развито въображение,чувствителен и любознателен,наивен дори,понякога разсеян и доста срамежлив.Гризе си ноктите и не си пада по спорта.Обича да рисува,обича животните,обича да гледа звездите нощем и да слуша песента на щурците.Говори си с цветята и винаги става рано,за да гледа изгрева.Казва,че всеки изгрев е различен и винаги си заслужава да се види.
История:
Рано сутринта на 8 ноември 1989 година Мери Уилсън,възпитателка в сиропиталище „Уайт” излиза,за да прибере прането.За голямо нейно учудване (и скръб) на прага на входната врата тя намира бебе на около месец ,повито в дрипаво одеалце и бележка ,на която с разкривен почерк пише :”Не мога повече да се грижа за него” и отдолу набързо драснато име ”Марион”…
Марион никога не е познавал своите родители.Няма фамилно име,защото не се знае кой е баща му.Няма никакви роднини или поне никой не го е потърсил.Единствената вещ от семейството му е една брошка с формата на пеперуда със зелени камъчета по крилата,принадлежала вероятно на майка му или баба му.
В сиропиталището Марион е тихо и послушно дете.Срамежлив и внимателен,той не създава проблеми и не се заяжда с никого.Въпреки това,постоянно получава обиди и подигравки-отначало заради името му(което останалите наричат женско),а после и за всичко друго,което прави.Другите деца го нарочват за черна овца и странят от него. Тъй като няма приятели,Марион започва да си измисля такива,и прекарва цели часове,разговаряйки и смеейки се „с въздуха”(както са казвали другите).Единственият му „реален „приятел е Мери-жената ,която го е намерила на прага.Но когато Марион е на 11 години,тя се връща в родната си Англия,за да се грижи за болната си майка и оставя момчето само в света,който го залива отвсякъде с неприязън.
Седем години по-късно осемнадесетгодишният Марион напуска сиропиталището.Той е объркан млад човек ,разкъсван от хиляди въпроси и без никакви приятели.На пук всичко обаче,той продължава вярва в утрото,в доброто,в красотата се стреми на прави хората щастливи.
Среща с Джес Ди Каприо:
Двамата се срещат във Хелзинки,през една ноемврийска вечер.
Навън валеше като из ведро.Марион вървеше по мокрия тротоар и си тананикаше весела песничка,въпреки че беше мокър до кости и трепереше от студ.Опитваше се да намери отключен вход или поне навес,където да се скрие от дъжда.
Срещу него вървеше някой.Марион не виждаше добре,зарад дъжда,който се стичаше по лицето му,но май беше момиче.Вървеше устремено напред,без да поглежда настрани.Като че ли носеше нещо.Китара,осъзна Марион,когато момичето се приближи повече.
Двамата се срещнаха и разминаха.Марион задържа погледа си върху момичето,но то не обърна глава към него.
Бяха на десетина метра един от друг,когато Марион чу тупване и плисък на вода.Обърна се рязко и видя момичето,паднало на земята-явно се беше подхлъзнала на мокрото.Хукна към нея.Когато я достигна,протегна ръка дай помогне да се изправи.Тя се поколеба ,и после я пое.
-Благодаря-измънка момичето,след като се изправи.От дрехите й се стичаше вода.
Китарата й беше паднала на земята.Марион се наведе и я вдигна.Подаде й я с усмивка.
Момичето я грабна и рязко попита:
-Защо се мотаеш в дъжда и не се прибираш у вас?!-Погледът й се плъзна по раздърпаните му мокри дрехи до подгизналите му кецове.
Марион се усмихна .
-Защото…нямам къде да се прибера.
Момичето вдигна вежда.
-И ще стоиш в дъжда?!
Марион сви рамене.
Тя го погледа известно време и после отсече:
-Тръгвай с мен.
-Какво..къде…
Тя го хвана за ръкава и го дръпна.
-Към кръчмата на Мариус.
И тq го повлече надолу по пътя...

Сегашно местоположение: Хелзинки
Домашен любимец Няма,защото в сиропиталището не са му позволявали,но тайно се е грижил за много животинки.
Прякори:Освен обидните,няма други прякори.
Работа:Все още не

Стара снимка:

ОДОБРЕН си

Добре дошъл,много ме кефи героя

Добре дошъл,винаги приветствам с радост феновете на анимето и специално на Death note