С тези думи Нему напусна градината, оставяйки приятелката си сама.
Ди каприо се замисли:
"Наистина ли поставяше,Нему, в бавачка:" Невъзможно.
Затвори очи, притискайки стомаха си.
- Защо си го причиняваш?- спомени изникнаха в главата й.
- Знаеш, че немога да го оставя да умре. Той ми спаси живота преди години.
- Той е предател- помни ми думите- каза някого.
Това беше един от ужасните спомени, случили се преди четири години. Никога не би ги забравила.В денят на свободата. Тогава, защо точно тогава. Неможеха ли да почакат малко повече.
Почти веднага отвори очи. Мислите започнаха да препускат бързичко-"Но какво знаеше той, за което аз незнаех. Мик, верния стар приятел, напуснал всички, за да отиде на шпионска мисия, в помощ на така нареченият отряд-Дъхът на пришълците- в който той беше нещо като непотребна вещ. Но не за всички. Джес, го смяташе, за нещо повече от вещ, но той явно незнаеш това. Напусна ги, как можа.
Момичето стана и изрита малко камъче, изпречило се на пътя й.
- Ще си платиш,Рисука- извика с цяло гърло момичето и отново усети онази част от тялото, в която беше таила- веществото. Веществото, наричащо се - Флуид
- Невъзможно- извика някой зад нея.
Тя се обърна. Пред нея беше Мариус, заедно с всички останали.
- Как може, невъзможно е! Унищожиха го преди години, но ти отново го владееш.
Отново, отново се случваше същото, губеше сили.
- Мариус, помогни, Флуида ме погубва.
Момчето замръзна. Какво искаше да каже? Флуида, спасил живота му, преди години, сега погубваше любимата му.Хвърли се напред и изблъска Джес на земята. Контактът с Флуида беше прекъснат.
Джес се съвзе:
- Време е да го открием и да си плати. Кой е с мен?
- Това исках да чуя от теб сестрице- каза Анджи и двете се прегърнаха.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Беше в ранните часове на деня. В замъка на семейство Кучики, всички си бяха по стаите, с изключение на малка групичка от петима души. Какво ли кроеха? Никой не знаеше.
Групичката се беше настанила в голямата зала, където никой не би ги подслушва. Залата беше променана по вкус на притежатели й. Бяха махнати всички столове и дългата маса, които бяха заменени от два дивана, бюро с компютър и една библиотечка.Беше оставена така, просторна и чиста и по скоро приличаше на убежище, скривалище, а не на зала, в която се провеждаха всички пиршества.
Всеки се занимаваше с нещо, което на пръв поглед беше безцелно.
Двете сестри,Анджи и Джес, бяха се изтегнали направо на пода и обсъждаха нещо ужесточено, Нему и Корин претърсваха нещо на компютъра, а Мариус се беше изтегнал на дивана и гледаше чертежите на някаква карта. Тишината и спокойствието бе обхванало всички.
Всичко това, беше нарушено от почукване на вратата.
- Влез= чу се ледения глас на Нему.
Вратата се отвори и вътре влезе един от охранителите.
- Господарке, съмнителен мъж беше забелязан да души наоколо.
Напусна стаята.
- Какво ще правим? - безпокойството на Мариус напираше отвътре.
- Нищо, нека продължим по плана.
Отново попаднаха в капана на плана за прикритие на случилото се и за откритие на действията. Джес се изправи.
-Корин, колко време ще ти трябва, за да ни направиш клонинг, който да бъде точно като нас?
- Ако се включим всички заедно, приблизително два дни.
- Отлично. Мариус открили връзките на беглеца.
- Да, североизточно от Хелзинки, в посока Виборг. Там има идеални скривалища и съм сигурен,че там може да се е скрил. Обаче за Марион, нямам представа къде е.
-Добре, утре заедно с теб, ще разгледаме околността. Може да е в стаичката в твоя пивничка.
- Може - съгласи се той.
- Нему, колко време ще ни трябва да набавим необходимите неща, без да заподозрат нещо, някого от познатите ни.
- Около 3 часа.
- Добре, значи Аз, ти и Анджи ,ще излезем утре следобед, да намерим нужните неща.
Отново седна и затвори очи. Нуждаеше се от малко медитиране.
Тишина......
П.П. Пуснах този пост, да се разбере почти всичко за миналото ми, защото никой не знаеше за това. А напред ще изиграе важна част в роуплея. Особено Флуида.
