Кървавата нишка

Заглавие: Кървавата нишка Пон Авг 10, 2009 9:03 pm

В малкото градче Олимп,което се славеше из Селемор със историята и могъщите войни,чиито потомци все още живеят в мир и спокойствие,беше на път да се случи нещо,което щеше да промени бъдещето на всички.Тъмния император отново се бе събудил от съня си и след 500 годишен сън силите му се бяха увеличили,както и желанието за мъст.Родовете,които го бяха победили почти бяха изтребени.Бяха останали само две наследнички на синята кръв.Двете никога не се бяха виждали,но родовете им се мразеха и опасенията на мъдреците бяха,че между тях вместо разбиране ще има вражда...

Но дали враждата или приятелството ще бъде връхната точката?Всичко това предстоеше да се разбере.
Синият кристал потрепваше едва неуловимо.Беше наследствен подарък.Принцесата на Финското царство-която между впрочем беше едва на 15 години- го беше получила от баща си. Но нещо вътре в него й подсказваше, че има нещо което ще бъде разкрито съвсем скоро. Какво ли щеше да бъде то?
На вратата се почука три пъти. Чак сега принцеса Хапунен вдигна глава от синия кристал.
-Влез - каза тихо, но достатъчно високо за да бъде чута.
Вратата се отвори и вътре влезне нейния прислужник Креп.Поклони се и каза:
-Време е да тръгваме след няколко часа ще ви очакват в Олимп.Нали неискате да изпуснете церемонията?
- Не, Креп, разбира се. Веднага идвам, изчакай ме отвън.
Прислужника се кимна и след като се поклони излезна.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Бяха минали едва десетина минути и Роус беше готова.Облечена в елегантен черен панталон и красива бяла ризка тя слезна по стълбите.Церемонията изискваше това.По принцип, принцесата не би облякла тези дрехи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
След три часово пътуване най-накрая красивите покрайнини на Олимп я приветстваха.Докато се усети колата вече беше спряла и шофьорът на принцесата, Рол ,вече отваряше врата.
-Заповядайте, принцесо.
-Благодаря ти, Рол.Ще ме предружиш ли или няма да можеш?
-Идвам.
Двамата се отправиха към залата в източния край на града, където вече ги очакваше някого...........

-Принцесо Лилиан,трябва да потегляме вече!Не се бавете повече с оръжията си!-иконома трескаво се въртеше около принцесата,която се опитваше да пренесе в каляската колкото може повече оръжия.
-Хъъъх...не бързаме за никъде.Остави ме на мира Лио,не тръгвам за никъде без оръжия и книги,много добре знаеш това!
-Но принцесо...
-Добре,добре...нека потегляме...
Огнения залез на Белмахор,града,в който бе отгледана и обучена,я изпрати по дългия път към Олимп
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

-Моля ви,ваше величество,мъдреците още не са готови да ви видят.Принцеса Хапунен също я няма още.
-Искам да видя замъка,тази зала...познати са ми...
Червеникавия камък на огърлицата й потрепна едва доловимо и Лилиан се закова на място.Някъде наблизо изписка кукувица,а покрай краката й профуча чисто бяла котка
-АРХА!!!-Лилиан се втурна след котката и с цялата си мощ влезе в залата-Боже колко си пораснала.Помня когато те спасих от онзи кашон.Сега вече си царска котка.
Момичето се усмихна и по бледите му страни се появиха едва доловими трапчинки.Котката се заигра с косата й,която напълно контрастираше на бялата козина,и измяука доволно.
-Значи това е залата...определено е голяма и...
Вратата проскърца и на прага застана дългоочакваната втора гостенка...

Вратата проскърца и на прага застана дългоочакваната втора гостенка- Принцеса Хапунен.
Заедно със своя шофьор Рол.
-Принцесо, изчакайте тук, аз ще проверя- прекъснат беше от Хапунен
-Няма нужда да проверяваш, както виждам сме на точното място.
Рол кимна и огледа другите гости.
-Лио това ти ли си?-попита след десетина минути мълчание иконома.
-Да, аз съм.Немога да повярвам,че те виждам тук.Не беше ли?
-Да да, там бях-отвърна Ролином- сякаш беше прочел мислите на другия мъж.Двамата се приближиха и си стиснаха ръцете.Принцесите не помръднаха и дори не се погледнаха.Сякаш нищо не се случваше пред тях
-Мисля,че стана време за церемонията.
-Така е-отвърна Лио и двамата напуснаха стаята.
Какво ли щеше да се случи сега?-мислите на Роус препускаха силно.
Времето беше настъпило.Дошъл бе часът на истината.

P.P.1Моля никой да не се намесва без наше позволение.Ако някой иска да бъде намесен нека ми пише ЛС, на мен или на Ashiteru Chan.След кратък разговор между мен и нея ще ви бъде съобщено, дали е възможно да бъдете включен/

В залата настъпи пълна тишина и завесите внезапно се спуснаха,оставяйки принцесите в мрак.
-Роус Видерад Хапунен-Финска...?
-Тук съм,премъдри...-Принцеса Хапунен се чудеше дали я виждат как се покланя
-Мммм...Лилиан Селиан Блууд...дошла чак от Белмахор?
-За мен е чест да споделям присъствието ви,мъдреци на Олимп-Лилиан кимна с глава и впери поглед право напред.Виждаше четиримата магове заели почетните места в залата.
-Драги мои,колко сте пораснали...предстои ви труден път и нови знания,които може да не разберете,но ще ви са нужни,за да управлявате това кралство.И двете сте достойни,но решенията,които ще вземете ще определят съдбата ви.
-Разбрахме,че и двете сте усвоили силите на родовите пазители-Хурушо,бойния тигър на рода Хапунен и разбира се Лудия Шапкар,най-трудния за контролиране пазител,служещ на семейство Блууд.Е,длъжни сме да видим способностите ви и колко силна е връзката с пазителите.Давайте!
Всички лампи светнаха и с тях се появиха две големи същества-страховит бял тигър със сапфиреносини очи,който лоялно се бе излегнал до Роус и гротескна фигура на нещо като марионетка,която носеше на главата си огромна шапка,от която стърчаха конци.Почти цялата част от лицето на марионетката бе закрито само зловещата усмивка стърчеше от двата края на шапката.
Роус се стресна в първия момент,но бързо се съвзе и прошепна нещо на Хурушо,той изръмжа и се втурна със всички сили към четиримата мъдреци.По средата на залата животното се превъплъти в кълбо огън и изчезна точно преди да достигне маговете.Хапунен-Финска се усмихна доволно и повика тигъра си обратно.Беше сигурна в способностите си,не само защото Хурушо беше могъщ,но и защото връзката им беше много силна и тя винаги му се доверяваше.Странното бе,че още не бе видяла лицето на противничката си.Докато се сети за това,обаче около нея се спуснаха хиляди безцветни нишки,които забръмчаха силно.Шапкаря се завъртя ,цялата зала се разтресе и истеричен смях последва счупените прозорци.Роус трябваше да запуши ушите си,за да не й се завие свят,но смеха продължаваше да кънти дълбоко в главата й,докато накрая внезапно не спря.Лудия Шапкар отново стоеше мирен и все така ухилен до господарката си.

Лампите отново изгаснаха и мъдреците заговориха:
-Добър контрол и мисловен контакт с вашите пазители. Горди сме да видим вашите познания и интелекта Ви в действие.
Роус слушаше внимателно всичко,което казваха мъдреците и едновременно с това отблъскваше всевъзможните опити на Хурушо да се добере до съзнанието й.Накрая след като мъдреците свършиха с речта си, все пак му позволи достъп до съзнанието си."
"Какво искаш"-мисловно каза Роус и още преди тигъра да "каже" нещо побърза да продължи-Знаеш,че мразя да влизаш в главата ми, когато се съсредоточа в нещо.
"Знам, но се налага.-побърза да се извини Ху-Исках да те предупредя, да внимаваш следващия път.
Контактът беше прекъснат.На Роус започваше да и писва от безплодните извинения на Хурушо.
-Сега е време да си починете.-след тези думи, всемогъщите подадоха по една картата на двете принцеси и изчезнаха.

Лилиан понечи да обърне гръб на Роус и да тръгне,но другото момиче я дръпна и двете най-сетне се видяха лице в лице.Приличаха си,много.Блууд трепна и отново тръгна към вратите,но Хапунен не се отказваше.
-Виж,нека не се държим като деца.Трябва да се запознаем поне.Не можеш да ме игнорираш-Роус я дръпна малко по-настойчиво и после едва не падна,когато Лилиан и връхлетя и я събори на пода.
-Напротив,мога,но тъй като не искам проблеми,а знам,че ти няма да се откажеш,нека ти кажа името си.Казвам се Лилиан Селиан Блууд,от рода Блууд,този който няма да позволя да бъде заличен от момиченце като теб.Живяла съм на севера 15 години и съм закалена срещу самовлюбени аристократчета.Внимавай и не се опитвай да заставаш на пътя ми.Това е...
Северната принцеса се изправи рязко и изхвърча през вратата,следвана от шапкаря,но тя не беше единствената ядосана благородничка.Цялата реч за безпомощността на Роус я беше наранила дълбоко и сега искаше да си го върне.Хурушо се опита да я спре,но нищо не може да спре една разярена принцеса.
-ЕЛА МИ ТУК,ТИ....ЪЪХ,НЕ МОГА ДА СЕ СЕТЯ ЗА ПОДХОДЯЩА ДУМА ДАЖЕ.КЪДЕ ОТИДЕ?
В двора нямаше никой,нито в коридорите,сякаш Блууд се бе изпарила във въздуха.
-А сега какво да правя?-Роус спря и въздъхна тежко

-Какво друго можеш да правиш освен да я потърсиш.В това те бива най-добре.Търсенето е любимата ти част от играта.-Каза тихо, но ясно Хурухо.
-Нямаше нужда да ми припомняш.-каза Роус и се усмихна.Много повече харесваше човешката форма на Ху, макар че и като животно не си беше по различен.Познаваше го добре и доста често бяха минавали през различни препятствия.Уви, но не като това тук.
Върна се към реалността.
Отвори картата пред себе си и изрече няколко думи на древен език.Картата се отвори и разкри цялото място на принцеса Хапунен.
-Уоу- с удивление разкри Роусрина.-Това място е направо прекрасно.Ху, съжалявам, но нямам намерение да търся хора, които не разбират от обноски.-прекъсната.
-Момичето, не ти е виновно, че не можеш да се държиш като хората.Оставия да те направи на глупаче с малко хилаво калпаче.- засмя се Ху.
-Млъквай и ме последвай.
Двамата тръгнаха и не след дълго влезнаха в стаята,която беше предназначена за Роус и Ху.
Бяха минали едва три часа от пристигането си тук и вече имаше сериозен противник.Легендите,които беше чула, явно се подтвърждаваха.-Роус се беше замислила, когато изведнъж на вратата се почука.
-Влез- каза тя.
Вратата се отвори и вътре влезна........

Облечен в червено младеж със голяма шапка на главата.Той леко се поклони на Роус и се усмихна нежно.изглеждаше доста странно-по дрехите му висяха игли и конци,а в периферията на шапката му имаше и две макари.
-Извинете за безпокойството,принцесо Хапунен.Дойдох да се извиня за държанието на гоподарката ми.Понякога тя се пречупва и не може да понася хората около нея.Не я съдете,моля ви!
-Господарка?-Роус се учуди.Не видя този красавец със Лилия-Кой си ти,че толкова да милееш за онова момиче?
-Аз съм най-близкото й същество на този свят.Това,което ще бъде с нея до края на дните й...-очите на чернокосия младеж заблестяха и той дръпна шапката над челото си.-Е мисля,че е време да се връщам при нея.Можете да ме последвате ако искате...Тя е доста добър събеседник.
Хапунен остана втрещена няколко мига и после се окопити и тръгна след странника,който се оказа Шапкаря на Де Ла Блууд.
"НЕ мога да повярвам,Хуру,този...това...каква промяна.Човешката му форма е толкова мила.Мислиш ли,че трябва да го следвам?"
"Както искате,господарке.Вече тръгнахте след него,значи искате да я видите.Вървете!"
Коридора се разклоняваше на много посоки,но Шапкаря продължаваше да върви уверено направо и даже започна да си тананика:

London bridge is falling down
Falling down
Falling down
London bridge is falling down,
My fair lady...
Пазителя спря и посочи с ръка вратата пред себе си.Масивното дърво ухаеше на смола и Роус вдиша дълбоко и дръпна рязко бравата

Хуру и принцеса Хапунен влезнаха
Пред тях се откри чудна гледка.Стаята изглеждаше досущ като тази на Хапунен и Хуро,само дето нямаше същите цветове на стените.
Роус огледа всичко, но не успя да намери или поне на пръв поглед не откри другата принцеса.
-Това капан ли беше, Шапкарю?-попита съвсем тихо Хуру,сякаш беше успял да прочете мислите на господарката си.
-Съвсем не, Хуру.Тук е.-усмивка се разля по лицето на младия мъж.
-Прав е.Тук съм- тих звънлив глас се обади иззад Хуру.
Всички погледи се насочиха към гласа.
"Хуру ела към мен и стой зад мен"
"Но..."
"Предпазна мярка"
Подчинение.
Настана мълчение.Пет,десет,петнайсет,двадесет минути никакво движение,никакъв звук.
"Кога най-сетне ще проговори"-попита мислено Хуру,своята господарка.
"Надявам се да е скоро,защото вече губя търпение, но от етическа гледна точка, трябва да се съобразя с правилата.Домакиня поздравява госта, а не обратното"-отвърна Роус и прекъсна връзката.
Тогава......