Руби Куб

Добре дошли в най-новия виртуален свят Руби Куб
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Jrock фенфикове

Go down 
АвторСъобщение
AiShIteRu~chAn
Баничка с Боза
Баничка с Боза
avatar

Брой мнения : 459
Age : 24
Местожителство : ПлАнеТата На ИзГубЕнитЕ ФантАзьорИ
Настроение : ...my neck hurts...
Registration date : 30.03.2008

ПисанеЗаглавие: Jrock фенфикове   Пон Май 18, 2009 4:47 pm

Таа,тъй като имам голям набор фенсъчинения за прекласните,любвоевилни Рокърчета от Япония,реших да ги пусна тук,дразнейки четящия народ 16
Това,което ще пусна е ЯОИ /хомосексуална връзка между момчета/.Не ми се сърдете.Ако не харесвате този тип романс,моля не четете


РАЗЦЪФНАЛИТЕ РОЗИ посветено на Сева-чан ^ ^


Удари 20.00 часа.Светлините угаснаха за миг.Феновете закрещяха истерично,очаквайки истинско шоу.Прозвуча динамична и силна мелодия от китарата на Миави и първия концерт от турнето на S.K.I.N,беше открит.На сцената излязоха всички членове на групата,облечени със странни,но интересни дрехи,които им прилягаха чудесно.Тълпата закрещя още по-силно при появата на Гакт,любимеца на Япония.Вокалиста изглеждаше страшно енергичен и песента вървеше гладко и съпровода пасваше прекрасно.Публиката все повече изпадаше в еуфория и старанието на музикантите също се усилваше.даваха всичко от себе си.Гакт се загледа в Миави.Беше изключително щастлив да работи точно с този човек.Винаги се бе възхищавал на неговата музика,на начина,по който свири,усета и душата,които влагаше,пленяваха певеца изцяло.По тялото му пробягваха тръпки,сравними единствено с възбуда.Доближи китариста,запя почти до ухото му и се усмихна чаровно.Миави също се засмя и се включи в песента.Това беше перфектния дует.Как плавно и ритмично трептеше песента,а гласовете им се виеха,политаха и се сливаха в едно.Въодушевлението заразяваше бързо останалите и те буквално „скачаха” по сцената.Завършиха песента заедно,като Миави изсвири един продължителен остър тон за край. S.K.I.N се поклониха поне 10 пъти,от които на китариста за малко не му се зави свят,и изчезнаха зад сцената.
-Хахахаха,не,не мога да повярвам,че не избухнах в смях по време на последната песен.Правеше такива физиономии ,Ми-кън,хах,двамата бяхте велики.Шапка ви свалям-последва лек поклон от страна на барабаниста,при което Гакт и Миави изпаднаха в истеричен смях.Тази вечер купона беше гарантиран!
Екипа бе устроил на своите звезди малка изненада.Имаха резервация за цял клуб само за тях,без никой друг да ги безпокой.Бара беше зареден,имаше сервирана храна,която още щом видя,Ми-кън една не погълна наведнъж.Човек не можеше да възпре надигащата се вълна настроение у него.Не спираше да се върти и за припява на висок глас песните.Мениджъра беше съобразил и на масата нямаше захар,от която състоянието на китариста би добило ново ниво на лудост.Гакт беше издърпан на денсинга и едва не се изтърбуши още на първата крачка.За разлика от колегите си,Гакт не пиеше,но му беше доста забавно да наблюдава какви ги забъркват.С Миави беше по-различно,отнасяше се с цялото си внимание към движенията му,поддържайки го,когато бе на път да падне,и той бе първия,който усети,че приятеля му е на път да припадне.Хвана го и го понесе на ръце преди да е изгубил съзнание.Нямаше време за обяснения и излишни размисли.Трябваше да върне китариста обратно в хотела.Викна такси преди останалите от групата да се окопитята и веднага се насочи към „Golden Palace Hotel”.Първия път,когато се срещна с бъдещия си колега,той осъзна,че никак не му се хареса.От това наистина го заболя,неговите надежди бяха почти изчезнали,но тази вечер сякаш имаше промяна.Сърцето на Гакт прескачаше лудо в гърдите му и той не усети кога таксито спря и шофьора поиска заплащането си.Певеца бе твърде разсеян,за да чуе колко точно иска човека,и затова просто му хвърли една банкнота от 10 000 йен и понесе вече загубилия съзнание към апартамента.Рецепционистката така се уплаши,че докато намери ключа сякаш мина цяла вечност.Камуи не чувстваше умората и болката,която открай време прорязваше раменете му.Вниманието му бе изцяло насочено към пребледнялото лице на Миави.Още няколко метра…още няколко крачки…вокалиста внимателно положи приятеля в леглото и го зави с всички намерени одеала.Направи студени компреси и стоя цяла вечер.През нощта спящия бълнуваше,а когато се успокои,Гакт едва държеше клепачите си отворени.Заспа.
Слънцето вече залязваше,придобиваше кървавия,кадифен оттенък,който Камуи така обичаше и когато се събуди точно този цвят посрещна тъмните му дълбоки очи.Картината бе неясна и мъглява отначало,но после слабата фигура на Миави доби очертания и угрижения му поглед веднага изкара Гакт от унеса.Установи,че страшно го боли врата,защото бе спал на криво,но да игнорира болката засега задоволяваше певеца
-Как се чувстваш?Снощи припадна и те върнах в хотела.Надявам се…
-МЛЪКНИ!Никой не е молил за помощта ти!Аз съм голям човек,мога да се ГРИЖА ЗА СЕБЕ СИ.Остави ме на МИРА!-мъжът вече ядосано викаше и гърдите му бързо се повдигаха нагоре-надолу.На Гакт му прекипя
-Какви ги говориш?Щеше да лежиш мъртъв на някоя мръсна уличка и трупа ти щеше да гние,ако не те бях отвел.Това,че не ме харесваш,не значи,че трябва да ме обвиняваш,че съм ти помогнал!
Опонента му бе млъкнал,застинал в изненадана поза,неспособен да отвърне на упрека на колегата си.Отново залитна,но не падна
-За бога,виждаш ли,че си нестабилен
Шепота на Гакт само предизвика още по-голямо объркване в главата на китариста.Захлипа тихичко и стисна рамената на Камуи
-Съжелявам!Съжелявам!П-прости ми,моля те!Аз съм просто клоун,искащ внимание,което му е нужно,за да съществува.Но…не искам да се чувствам толкова слаб…не искам да ми помагаш…
-Успокой се,не те разбирам,с какво съм по-различен от един загрижен фен,например?
-А-ами…Помниш ли какво каза,че не те харесвам.Аз…разбери,такова…не знам.
Нечленоразделното изречение на Миави прозвуча като признание в ушите на Гакт.Притисна по-младия до гърдите си и прошепна бързо в ухото му
-Винаги,винаги,още от първия път щом те видях,знаех,че те обичам.През всичкото време бях влюбен,и ще те накарам да се влюбиш и ти.Ще опитам всичко,но ще бъдеш мой,Миави…!
Китариста се засмя и се вгледа унесено в очите на „ухажора” си.Вече се чувстваше много по-добре.Чувстваше се някак сигурен в обятията на Камуи.Атмосферата изведнъж се бе променила и в него закипя някакво желание,което го гъделичкаше и превземаше съзнанието му.Надигна се леко на пръсти и съвсем доближи лицето на вокалиста.Нежно допря устните си до тези на другия.Притисна се до гръдния му кош и усети колко бързо тупти сърцето.Сърцата и на двамата биеха в синхрон.Меката памучна хавлия се свлече от раменете на дългокосия.Целувките ставаха все по-интимни и жарки,Гакт първо целуваше врата,бавно преминаваше надолу по гръдния кош и корема,а другия стенеше заглушено от удоволствие.Незнайно как се озоваха а големия стъклен прозорец и зашеметяващата гледка още повече ги възбуди.Китариста наистина се чувстваше слаб в ръцете на новия си любовник,но и същевременно се чувстваше обичан и изпълнен с щастие.Телата им се отразяваха в прозореца,всяко движение на тънкия ханш на Миави,всяка страстна целувка и всяко ласкаво галене се изобразяваха по прозрачното стъкло.То се потеше от горещия дъх на Миави,а той оставяше следи от мокрите си ръце и торса му леко се удряше в прозореца.Гакт все по-бързо движеше бедрата си и проникваше по-дълбоко в тялото на любимия си.Горещината го разтапяше,не му се искаше това да свършва.Телата им се движеха едновременно,триеха се и обменяха телесна топлина,докато най-накрая забавиха и задишаха тежко.Вече бяха свързани завинаги и никога нямаше да се разделят!Това си обещаха…
Всяка сутрин S.K.I.N закусваха заедно като група.Тази сутрин също изпълниха този малък „ритуал”.По-голяма част от екипа страдаха от ужасен махмурлук,и ведрото настроение на Гакт и Миави им се струваше твърде неразбираемо,след бурното празненство снощи,затова те запитаха,каква е причината за усмихнатите им,бодри лица
-Снощи разцъфнаха две рози,две сърца се свързаха-каза Гакт и някъде под масата стисна ръката на Миави



Нужда за живот
Събота вечер.Вече минаваше 22.00 часа,но Moi dix Mois продължаваха да свирят.Концерта бе уникален,феновете постоянно викаха групата на бис,и те продължаваха.Тази вечер луната бе пълна и осветяваше развълнуваните лица на събралите се хора.Беше време да се сложи край!мана вече изглеждаше нервен,даде знак,че приключва и най-накря напусна сцената.Днешното му облекло,къса готическа рокля,спускаща се свободно до коленете му,с бели дантели по маншетите и периферията на дрехите,бе полепнала по дългите му крайници.За първи път не носеше нещо тясно на концерт.Беше му доста приятно.Влезе в стаята си и започна да чисти лицето си.Това беше честа процедура и Мана вече беше свикнал.За 5 минути бе премахнал повечето грим от лицето си.Остана само червилото.Положи пръст на устните и съвсем леко ги докосна,сякаш да си припомни нечий интимен жест
-Мана-сама,имате посетител.Да го пусна ли?-пискливия гласец на мениджърката му го стресна и музиканта само успя да махне с ръка,което значеше,че е съгласен.Отново се умисли.За живота и смъртта,за миналото,честно си мислеше за него,за изгубената и ненужната близост…”Колко съм глупав!” той нервно разроши косата си.често правеше това,когато беше нервен
-Мана?-мек,дълбок глас.толкова познат и скъп.Не!?
Мъжът бързо се обърна.Почти не се блъсна в тапицирания с кожа стол.Беше занемял.Очите му се разшириха.Това беше дух от миналото.преследваше ли го?
Красивата усмивка,нежните черти и белоснежната кожа,по която липсваше и следа от грим.Защо беше тук?По гръбнака му премина болезнена тръпка.Трябваше да проговори…
-Г-гакт,какво за бога правиш тук?Не беше ли на турне или нещо такова,а?
Другия се усмихна още по широко и доближи Мана
-Не искаш ли да ме видиш,приятелю?-усмивката изведнъж помръкна и той протегна ръка към бузата на Мана.Нямаше съпротивление.Само припомняне на нежности и топлина.Чернокосия беше затворил очи и дишането му се беше забързало.Потриваше буза в меката длан,и дългите пръсти на Гакт галеха клепачите му.Беше като сън.Един от онези сънища,които сънуваше преди.Преди?Кога беше преди?Две сълзи.Кристално чисти и прозрачни,се стекоха от очите на Мана.беше му твърде много.Седна на стола и избухна в плач.Преди бе толкова хубаво,всички се забавляваха или поне така си мислеше.Гакт обви с ръце тялото на плачещия и го прегърна,силно и продължително.Просто седяха така.Нямаха желание да се пускат.Никой от тях не го искаше.мана вдигна глава и сподавено прошепна
-Липсваш ми!Липсва ми усмивката ти!Липсват ми докосванията!Откога не сме се виждали?Имам чувството,че са минали месеци,даже години.Откакто той почина сякаш вече не сме същите,защо?
-Нямам отговор,Мана.Не знам дали някога ще имам.Но сега е момента.Трябва да живеем за момента.Да не изпускаме възможностите предоставени от живота.Обичам те!Обичам те!Знам го още от първия път щом те видях…Бъди мой,Мана!
Ново ридание,последвано от въздишка.Той знаеше какъв ще е отговора.Устните им се долепиха и отново ги заляха спомени.Черното червило се размазваше по страните на китариста на Moi dix Mois.Гръдния му кош учестено се повдигаше и няколко шнурчета на роклята се развързваха и отпускаха корсета.Гакт едва ли не „раздираше” дрехата.Тя се свличаше надолу и скоро бледия торс на Мана се притискаше до този на другия.Нежните ласки преминаха в страстни милувки.Певеца съвсем леко придържаше гърба и кръста на любимия си.Прокарваше пръсти по всяка извивка и целуваше врата,корема и бедрата му.Не можеше да възпре потока от желание.Усещаше напрежението и искрите.Беше време.Не се сдържаше повече.Допря подутото място на панталона си до вече готовия да експлодира член на Мана.китариста се досещаше какво иска мъжа,но не можеше да отрече,че и той се молеше за това.Те не говореха чрез думи.Една целувка беше достатъчна Гакт да разбере всичко.Панталона му се свлече.Вече не криеха нищо.Само усещането имаше значение.Светлокосия не бързаше,искаше горещината да обсеби Мана.Обсипваше го с целувки.Проникваше бавно в него и страстните стенания на чернокосия го възбуждаха все повече.Незабравимо!беше незабравимо.Вече движеше бедрата си по-бързо,по-диво.И двамата бяха изпаднали в екстаз.Мана здраво държеше Гакт.Стискаше го здраво,сякаш го беше страх той да не избяга и да го остави сам.Не и този път!
-ЗАедно…Нека заедно…Гакт!-последва сподавен вик и двамата застинаха едновременно.Затишие.Кръвта все още пулсираше болезнено,а те не се пускаха
-Обичам те!Не ме оставяй повече!Моля те!Моля те…!-мана прегръщаше горещо любимия.Той също стоеше в прегръдките му.Попиваха всеки момент от тази среща,но и двамата знаеха,че ще има още много като нея.




_________________

"Love hurts sometimes,but GODDAMIT I LOVE LOVING!"
-Hide Matsumoto
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
AiShIteRu~chAn
Баничка с Боза
Баничка с Боза
avatar

Брой мнения : 459
Age : 24
Местожителство : ПлАнеТата На ИзГубЕнитЕ ФантАзьорИ
Настроение : ...my neck hurts...
Registration date : 30.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Jrock фенфикове   Пон Май 18, 2009 4:50 pm

БЕЗКОНЕЧНА ЛЮБОВ

-3…2…1,начало!
Студиото се изпълни с дим ,и светлина обгърна музикантите.Всичко беше в Ренесансов стил с много изискани мебели,картини и всякакви други подробности,които да направят интериора по-представителен.Ако не декора,то поне групата беше впечатляваща.Versallies,нашумелия напоследък състав правеше клип на сингъла за новия си албум.Беше истинско блаженство да наблюдаваш техните бавни,хипнотични танци,които едва пробягваха из доста гъстата „мъгла” в студиото.Музиката толкова подхождаше на клипа,че по-голяма част от екипа си помисли,че наистина се намира в някои богаташки дом през 17 век.Дойде и последната сцена.Имаше известно опасение за успеха на тази част…Камиджо трябваше да танцува с Хизаки,и въпреки многото съпротивление от негова страна,в крайна сметка се наложи той да склони.Улови ханша на партньора си,ръката му стисна леко потната длан на китариста и бузата му докосна тази на другия.Бяха като истинска двойка,толкова перфектни заедно.Забелязваше се лекото треперене на „дамата”,нервното прехапване на устните и препъването в кадифените поли на роклята бяха малките недостатъци,на които обаче никой не обръщаше внимание в красивия им танц.Продължиха даже и след напевния завършек.Камиджо не пускаше златокосия от обятията си.Не го пускаше,просто нежно загали косата му и прошепна нещо тайно.Усмивка озари нежното лице на китариста.Двамата се пуснаха и Хизаки изчезна някъде без никой да го види.
Екипа бавно,един след друг,напуснаха снимачната площадка.За тях работния ден бе свършил,нямаше какво да правят в голямата тъмна сграда…Не всички обаче мислеха студиото за обикновена част от живота си,за просто ежедневие…Не,ТЕ не бяха на това мнение.За тях това беше началото.Началото на нещо хубаво в живота им…началото на любовта.Защото точно в тази сграда,в тази гримьорна, говориха за първи път.Тук за първи път се любиха.Точно както сега,страстно и диво.Хизаки здраво беше обвил ръце около врата на любимия си и не пропущаше възможността да му даде още една разтапяща целувка.Той чувстваше горещия,пулсиращ член на Камиджо в себе си и единственото,което бе способен да направи е да стене и да отговаря на ласките със цялата възможна любов.Вокалиста бе извил назад главата на Хизаки и целуваше бързо и нежно врата му,отдавайки се на опияняващия екстаз.Искаше да целува тялото на златокосия цяла вечер,да го опознава целия си живот,да го държи плътно до самата смърт.А беше минала едва година…Китариста вече не издържаше удоволствието,всеки момент беше като последен,изпълнен с взаимно споделени страсти и недъзи.Те се сливаха в едно,всеки ден,всяка нощ,всяка година и нищо не можеше да ги раздели…
**********************************************************************
2 Март,2009 година.Новините оповестиха трагична смърт.Пътят бе взел поредната си жертва,жертва,която никой не очакваше…
-НЕ,НЕ,ЛЪЖЕТЕ МЕ!ЛЪЖЦИ!МАХНЕТЕ СЕ,ПУСНЕТЕ МЕ!ИСКАМ ДА ГО ВИДЯ!ИСКАМ…
Хизаки застина,а лицето му побледня и затрепери в болезнени конвулсии.Очите ли го лъжеха?Истина ли беше?Срина се.Тялото му силно трепереше,а виковете му,безпомощни и жаловити,разкъсаха тишината.Лицето му бе мокро от сълзи,и призрачната бледност само допринасяше за отчаяния му призрачен облик.
Никога не мислеше,че ще види такава гледка през живота си.Искаше му се да е сляп в този момент.Лекарите от моргата заговориха тихо помежду си
-Трупът е индефициран.Да викнем охраната и да се обадим на роднините на Камиджо.Млади умират хората сега!
Хизаки вече не помръдваше.Юки се опита да го вдигне и да го успокои,но без успех.Не можеха да направят нищо за него.За него никога нямаше да има щастие отново,приятелите му го осъзнаваха,но всички се надяваха той да се съвземе.Уви…не стана така. На следващия ден откриха китариста с цяла дузина отворени кутийки и хапчета,пръснати около тялото му,а в очите му все още имаше сълзи,тялото му все така излъчваше страдание…
Смъртта му бе съкрушителна за всички- роднини,приятели,фенове.Тази енергична,забавна натура умря по собствена воля,и тези,които го познаваха знаеха защо.Знаеха и последното му желание.Бяха сигурни в това.
На 4 март валеше пороен дъжд.Не бе валяло така от месеци,но това нямаше значение за стотиците изсипали се на гробището хора.Като голямо черно море те прииждаха на вълни,за да се сбогуват с две изключителни личности.Положени един до друг,като влюбени,като Ромео и Жулиета,умрели млади,но изживели един истински живот…Защото бяха открили любовта.
В същия ден сложиха надгробната плоча и голямата мраморна скулптура,изобразяваща два държащи се за ръце ангела,а отдолу пишеше
„Нека сърцата ви останат сплетени завинаги!”
Камиджо:19.07.1975-02.03.2009
Хизаки:17.02.1979-03.03.2009


СОРИ ЗА ДВОЙНИЯ ПОСТ

_________________

"Love hurts sometimes,but GODDAMIT I LOVE LOVING!"
-Hide Matsumoto
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
vilche-chan

avatar

Брой мнения : 104
Age : 23
Местожителство : '~'The'~'Anime'~'World'~'
Registration date : 11.05.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Jrock фенфикове   Нед Авг 16, 2009 12:08 am

Хареса ми фика за "Нужда за живот". yataaa И другите са готини, но този най-ми привлече вниманието sweat
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tensai-teki.forumotion.net/forum.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Jrock фенфикове   

Върнете се в началото Go down
 
Jrock фенфикове
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Руби Куб :: Клубове :: Творчески клуб-
Идете на: