Случай "Тайнствения Холмс

---ПЪРВИ ДЕН---
Директорката на фирма "Кроулър" си вървеше спокойно по улицата и бързаше да се прибере в къщи.Беше късно,но тя не се притесняваше.беше от онези наивни дами,които си мислеха,че като вървят сами по улиците нищо няма да им се случи.Задуха силен и студен вятър и госпожицата се уви с пухкавия си кожен шал.Тя забърза малките си стъпчици.По едно време забеляза нещо.Зад ъгъла на една уличка жената забеляза накяква светлина,любопитството й надделя и тя тръгна натам.Светлината ставаше все по-ярка и за секунди заслепи директорката.Някой я хвана и запуши устата й.Тя падна в ръцете на похитителя си и изчезна заедно с него в мрака.На сутринта полицията отиде на местопрестъплението по сигнал на минаващ минувач,който чул някъкъв шум наблизо.Полицията разчиташе на тайното си оръжие за този случай.Името му беше ..../вашето име/ Х.Скоро един от следователите го приближи и му подаде една бележка,оставена на местопрестъплението.На нея пишеше "Намерете следващата улика там където началото свършва и края започва"

По случая работят:Джес ди каприо и Марион,заедно с Анджи ди Каприо

Джес и Марион веднага отидоха в криминологията.Там,с много мрачно изражение,ги посрещна шефът им,господин Стърс.
-Отвличане,както изглежда.Директорката на фирма….Тази сутрин не отишла на работа,служител отишъл в дома й да провери дали не е болна,но тя не отворила.Преди половин час се обадил някакъв човек,който твърдял,че снощи,около 22 часа е забелязал как мъж да се качва в черен лексус и носел чувал,което му заприличало на тялото на жена.Искам веднага да отидете на мястото,което е посочил.Там вече има наши хора,които ще ви обяснят по-подробно.
Джес и Марион се спогледаха и без да продумват хукнаха към изхода.Качиха се в колата на Джес-черен спортен мерцедес.Главата на Марион бучеше.Джес взимаше рязко завоите.Когато наближиха,видяха екипа на криминологията,който беше отцепил мястото.Наоколо се събираха любопитни зяпачи.Джес изскочи мигновено от колата си,последвана от Марион.Висок криминолог с тъмни очила се опита да ги спре,докато презкачаха ограничителната лента,която бе отцепила района.Джес го стрелна с яден поглед и рязко му показа пропуска си.
-Той е с мен-кимна тя към Марион.

Двамата се огледаха.Гъмжеше от полицай,всеки тичаше насам-натам,събираха се все повече любопитни.
-Може би е била важен човек-помисли си Марион тъжно,докато един от следователите се приближаваше към тях.
Човекът изглеждаше сякаш не беше спал поне денонощие.Когато стигна до Джес и спътника й,той поклати уморено глава и рече:
-Старата директорка на фирма "Кроулър".Явно е решила да се прибере пеша,когато някой я е издебнал в гръб и ..бам!Имало е очевидец-допълни ,когато видя озадачените погледи на колегите си.-Ето там-посочи той.Марион проследи ръката му.Сочеше към нервен на вид човечец,заобиколен от голяма тълпа полицаи,които очевидно му задаваха въпроси.Изглеждаше сякаш всеки момент ще припадне.
-Дали…бихме могли да поговорим с него-попита Марион тихо.
-Моля-не разбра следователят.
-Пита дали можем да говорим с него-гласът на Джес изплющя като камшик.
-А!-стресна се следователят.-Разбира се,че може.Само че преди това…
Думите му бяха прекъснати от млада криминоложка с тъмно руса коса,която се втурна към тях.
-Сър!Току що го открихме!Ето,вижте!
Тя подаде на възрастния кримнолог прозрачен плик.Всъщност,беше хубава,помисли си Марион и се опита да скрие изчервяването си,когато момичето погледна към него.
Криминологът подаде плика на Джес и въздъхна тежко.
-Някой си играе с нас…
Очите на Джес се разшириха за момент,когато погледна към плика.
-Ще го дадем да го изследват за отпечатъци-рече тя на Марион.-Ето,виж.
Марион взе плика.В него имаше малко листче хартия,на което с усукани букви пишеше.
„Намери следващата улика там където,началото свършва и края започва".
-Казвате,че го е оставил похитителя-попита Джес.
-Да-кимна утвърдително следователя.-Хората ни наблюдаваха района.Нямам начин някой да си прави шега…
-Ясно.Можем ли вече да говорим със свидетеля?
Следователят кимна отново и ги поведе към мястото,където тълпата полицаи все още ограждаше свидетеля.Криминологът направи знак и те се дръпнаха.
-Господин Роджърс,това са госпожица Д Каприо и господин…
-Марион-отвърна Марион тихо.
-…и господин Марион.Те ще ви зададат няколко въпроса.
-Вече казах всичко,което знам-изхленчи Роджърс.-Колко пъти трябва да го повтарям…
-Моля ви-рече Марион,гледайки го в очите.-Никой не можа да обясни както трябва.Наистина е нужно да го чуем от вас!
Роджърс въздъхна.
-Беше към десет часа,тъкмо се прибирах,когато видях онзи човек.Толкова.
-Защо не се обадихте веднага в полицията.-попита Джес подозрително.
-Защото…знам ли?Бях уплашен,може би…
-Къде точно видяхте колата?
-Ето там.
Джес направи знак на Марион да стои на място и се запъти към мястото.
Марион погледна измъченото изражение на Роджърс.Сърцето му се сви от мъка.
След няколко минути Джес извика:

След няколко минути Джес извика:
-Марион,ела!
Момчето кимна на Роджърс и тръгна към нея.
Тя беше коленичила на платното и оглеждаше нещо.
-Хей,Марион погледни.-тя показа на момчето лепкава течност
-Прилича на масло?
-Мисля че не е точно масло.Доста е лепкаво
-Вземи проба и после ще го изследваме.
Марион кимна.
-Аз ще претърся наоколо,а ти направи снимки-тя извади от чантата си малък фотоапарат.-Нали знаеш как?
-Ами…
-Натискаш тук…Боже,наистина си зле с техниката.
Марион се изчерви леко.
-Съжалявам.
-Не си виновен-усмихна се Джес.-Ти снимай,аз ще огледам района за още следи.
След малко повече от половин час двамата се върнаха в сградата на криминологията.
-Отивам в лабораторията –рече Джес.-Ти намери някой да ти покаже как да качиш снимките.
Марион кимна и тръгна.
Джес навлезе в лабораторията и:
-Kери-повика тя една от най-близките й лаборантки-Би ли изследвала това нещо?
-Ама разбира се-отвърна Кер.
-Какво откри?-попита десет минути по-късно Ди Каприо
-Познай сама.Не е масло,а чист хлорофорум-отговори лаборантката
-Хлорофорум е вещество,което неопитните бандити обикновено използват при отвличане.Следователно директорката е упоена и после отвлечена
-Точно така.
-Мерси,Кер-отвърна Ди Каприо и се отправи към компютърната зала.Там Марион качваше снимките.Надяваше се да е успял.Когато влезе,тя промълви:
-Качи ли ги?
-Да,благодарение на Джордж.Какво откри ти?
-Браво,бързо свикваш…Разбрах само,че веществото е хлорофорум.Била е упоена,преди да я отвлекат.
-Да,значи това доказва някой неща.
Ди Каприо го изгледа сякаш й е ударил шамар.......
-Имам предвид,защо никой не я е чул да вика,или нещо подобно.И е вървял зад нея,за да може да…да и запуши устата с кърпа,напоена с хлоро-както там каза,че се казва.
-Хлорофорум.
-Да,точно това.
-Звучи логично-кимна Джес.После въздъхна и сложи длан на челото си.
-Добре ли си-Марион звучеше разтревожено.
-Да,просто…главата ме боли.
Марион остана безмълвен няколко секунди,после сякаш подскочи и хвана Джес за ръката.
-Джес,болницата!
-Не,не съм болна-рече тя и дръпна ръката си.-Просто ме боли..
-Не,не,болницата! Помниш ли думите на бележката?
-Бих казала отлично.Но наистина не виждам с какво могат да ни помогнат сега.
-Могат и още как.”Там,където свършва началото и края започва”!Помисли,Джес! Къде обикновено хората се раждат и умират?
-Боже мой!В болницата!Разбира се!Да проверим колко болници има в района.
Тя го повлече към най-близкия компютър.В очите й направо гореше огън.Трябваха й само няколко секунди:
-Има една единствена болница-заяви тя- и ти предлагам веднага да идем там…

Марион успя само да кимне,преди Джес да го дръпне за ръката,и двамата хукнаха към изхода.Коридор след коридор,стълбище след стълбище.Докато стигнат до първия етаж,беше останал без дъх.На вратата почти се сблъскаха с господин Стърс ,който ги изгледа озадачено,но нямаха време за обяснения.
Колата на Джес беше паркирана пред сградата.Момичето едва дочака Марион да се качи,преди да настъпи газта.Марион политна напред.
-Не мога да си сложа колана-изръмжа той,когато спряха на светофара.
-Зарежи колана-промърмори Джес.Очите й бяха впити в червената лампичка.
Зелена светлина.Джес отново настъпи рязко газта и Марион почти падна от седалката.
-Карай по-бавно-помоли той.
-Спокойно.Почти стигнахме.
Марион не беше сигурен дали го казва на него,или на себе си.Беше започнало да му прилошава,когато видя снежнобялата сграда на болницата.
Паркингът отпред беше претъпкан,така че се повъртяха десетина минути,преди Джес да намери свободно място.
Когато Марион слезе от колата,земята му се стори много твърда.Ръцете му бяха леко изтръпнали.
-Имаш ли някаква идея какво ще правим оттук нататък?-запъхтяно попита Джес,докато тичаха към главния вход на болницата.
-Никаква-отговори още по-запъхтяно Марион.-Мислех,че е твой ред да имаш идея.
Джес спря на входа.Марион я погледна и кимна.
Сърцата и на двамата биеха учестено,когато прекрачиха прага на болницата.

/Продължава в болницата/