Репетиции на групата

Шарлот влезе във звукоизолираната стая и се огледа.ВИдя в ъгъла момиче с дълга черна коса и черни очи.позна,че това Е Нему,нейната добра приятелка,и усмихната я праближи.
-здрасти,Нему-поздрави я весело тя-Кога ще ппочнем с репетицията
Кучики се прозя и отвърна вяло
-Когато Джес дойде.надявам се да побърза,защото ще заспа на китарата.
Нему се облегна на стената и прегърна китарата си.Шарлот я загледа и й се радваше.Двете зачакаха последния член засега на групата

Джес бързаше ли не бързаше.Знаеше ,че трябваше преди минути да е вече в студиото,но лични проблеми я забавиха.Усили крачка.След около тридесет минутен преход стина до студиото,където щяха да правят репетиции.Отвори врата.Вътре бяха Нему и новата барабаниска.Тъкмо коато щеше да поздрави я прекъсна строг и студен гггглас,до болка познат.....

-Пак закъсня,ди Каприо-скостри я гласа
Джес изръмжа нещо неразбираемо и приготви китарата си.Нему се изправи и застана до микрофона.Шарлот седна зад барабаните и завъртя палките.
-Едно,две ,три-започна да изброява Джес
Групата започна да свири.залата се огласи от силна и енергична рок музика.Нему запя и всички започнаха по-леко и по внимателно да отмерват такта.Песента летеше като птица из просторната синева,а Кучики истински се радваше.за първи път от толкова много време тя се почувства щастлива.Шарлот въодушевено удряше барабаните и заедно с Джес бяха в пълен синтез.Стъклата трептяха и Джес за миг си помисли,че те ще паднат.Последния тон на песента бе продължителен и прозвуча някак жаловно.Нему стая известно време със затворени очи и после ръката й потрепери върху китарата

Шарлот беше толкова опиянена,че не забеляза какво става,но Джес забеляза.Тя присви очи и сякаш зачака да се случи нещо ужасно,но това не последва.Нему остави китарата.Измърмори нещо от рода на "Излизам да подишам чист въздух и изчезна навън.Барабанистката чак сега усети,че момичето излезе и загледа въпросително след него.
-Остави я.Има нужда от малко време сама.-спря Джес опита на Шарлот да тръгне след Кучики

Нему тичаше.Студеният въздух пронизваше гърдите й.Мъглата я погълна и тя стана безплътна,невидима.Спря до едно дърво,облегна се на него и затрепери още по-силно.Нещо в нея се беше прекършило.какво й ставаше?Не можеше да диша.Звукът беше изчезнал,сякаш бе оглушала.Уплаши се.Почувства се слаба.Затвори очи.Появи се картина в мозъка й.Тя седеше до някаква река.Потопила крака в тъмните й води.чакаше нещо.На другия бряг се появи висока фигура,мъжка с бледи крайници,облечена с дълга кървавочервена мантия.Нему гледаше фигурата съвсем безразлично.Вгледа се във водата.Видя отражението си.Очите й светеха в червено,зъбите й се бяха издължили,тя приличаше повече на звяр.Протегна ръка към фигурата от другата страна.сякаш искаща помощ,но съществото само обърна гръб и тръгна нататък.Кучики беше безпомощтна.Скочи в реката и се опита да я преплува,но нещо я затегли надолу.Не човстваше нищо,нито болка,нито натиск,просто потъваше,щеше да умре.Нему се събуди,опряна до дървото.По страните й се стичаха сълзи.Тя все още трепереше неудържимо.Искаше й се да беше умряла в съня си.

Май беше сгрешила в предположението си.Нему я нямаше от половин час и Джес се притесни.С бърза крачка тръгна към врата,но нещо и попречи да стигне до крайната цел,а именно намирането на най-добрата си приятелка.Отвори вратата,но не продължи.Обърна се.Понече да тръгне ,но спря.Огледа се.Стаята беше същата,а Шарлот беше облегнала глава на един от прозорците.
-Шарлот-опита се да викне Джес,но гласът и не беше същия.Започваше да става като онзи глас,който се опитваше да забрави,а именно гласа на Стефан
Но все пак,барабаниската се обърна.Даже се ошашави.Това не беше лицето на Шарлот,определено не беше.Течаха кристално чисти сълзи,а очите и бяха зачервени.Джес отиде при нея.Взе да я успокоява:
-Спокойно,Шарлот,ще намерим Нему,неможе да е изчезнала,ще я открием.Обещавам ти.
Момичето я погледна.Нямаше много вяра на Джес,все пак се познаваха едва от днес,но знаеше ,че Нему и беше разказвала за Ди Каприо.Затова само кимна.Джес стана,взе си ножчето и кимна към Шарлот.Двете потеглиха.Лутаха се.Започваше да се стъмва.От Нему нямаше и следа.Най-накрая решиха да се разделят.Шарлот потегли на запад,а Джес а изток.Джес вървеше.Изведнъж.......

Се сблъска с висока забулена фигура.Извини се заради сблъсъка и се опита да потегли,но човека я спря.Ръцете му бяха слаби,но много силни и Джес не успя да продължи
-какво искаш?-запита заплашително тя
Мъжът не отговори.Замахна с ръка и се опита да удари Джес.Тя избегна удара и се чудеше какво иска мъжът.Трябваше да намери Нему колкото се може по-бързо,а той я спираше.Джес извади ножа си и предупредително го насочи към противника си,който само замахна и ножа се стопи.Ди каприо гледаше смаяна дръжката останала от оръжието и после към човека,който преди малко седеше пред нея,но сега го нямаше."Какво става,по дяволите",запита се наум момичето и продължида търси приятелката си.

По същото време Шарлот трескаво търсеше приятелката си под дърво и камък.надявайки се да я намери скоро и да види дали тя е наред.Мъглата обаче покриваше всичко наоколо и ако подминеше Нему нямаше да я види.Затова тя забави крачката и започна внимателно да оглежда наоколо.Забеляза малка горичка наблизо и тръгна натам.Видя неясно очертание сред мъглата и различи фигурата на Нему.Шарлот се затича към нея.Кучики бе побледняла и беше студена.Очевино беше изгубила съзнание и имаше нужда от помощ.Шарлот завика с цяло гърло,но наоколо никой не се притича на помощ.Тя се опита да върне Нему обратно в съзнание,но не проработи.Нещо зад нея прошумоля.Беше високата фигура,която нападна и Джес.Шарлот обаче не знаеше това тя се зарадва.Помисли си,че е някои е дошъл да помогне.Задърпа човека към себе си и помоли да повигнат Нему.забуленият обаче стоеше сковано и гледаше Кучики.
-Хайде помогни-изкрещя Шарлот
Човекът вдигна пръст и го положи върху челото на Шарлот.Погледа й се замъгли.Замая се и падна в безсъзнание до приятелката си.Единственият останал прав вдигна на ръце Нему и изчезна в мъглата.

Джес вече се връщаше,беше претърсила всичко.От Нему нямаше и следа.Тръгна по пътя на Шарлот.Стъпките отекваха в тишината.Изведнъж видя ияло.Позна го.Това беше тялото на новоио момиче.Отиде при нея.Провери дали все още е жива.Не беше много добре.Вдигна я на ръце и я заведе в лечебница.Там обаче се случи нещо неочаквано......

Шарлот отвори очи и започна да се бори с Джес викайки,че трябва да спасят Нему.Джес успя да я задържи.Тя я успокои и каза,че в момента са в лечебницата където я лекуват .Шарлот продължаваше да настоява за спасението на Кучики,но после спря,замисли се и загледа уплашено китаристката.Не знаеше къде може да е отведена приятелката й.Тя се разплака,а Джес нямаше представа какво става.Запита Шарлот
-Къде е Нему,защо беще припднала до онова дърво?
Шарлот изтърка сълзите си,но хлиповете й продължаваха.
-Едддин,ч-ч-човек я отведе.Беше забулен и ме докосна по челото,после аз припаднах и той е взел Нему.
Джес се вцепени.Същият човек беше присрещтна и нея.той стопи ножа й.Тя си помисли,че само си въобразява,но очевидно не е било така.Не знаеше къде може да е Нему,но щеше да я търси навсякъде където можеше.

Остави Шарлот на грижите на лечителите и отиде да си легне.Имаше мужда от почивка,беше толкова изморена.Веднага заспа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~`

Високата качулата фигура носеше Нему,чиято глава лекичко се поклащаше.Мъглата все още не се бе вдигнала.Стигнаха до някъкъв стар склад,очевидно използвам в миналото като оръжейница.Сега той се разпадаше.Покрива му беше полупаднал,стените му се лющеха.човекът бутна металната порта и влезе вътре.Беше широко и празно.В ъглите бяха събрани стари кутии пълни с какви ли не боклуци.В центъра на вътрешноста имаше прокъсано старо кресло,в което седеше блед,млад мъж със заострени уши,по които висяха много обици.Дългата му черна коса се спускаше по раменето му и още повече подчертаваше красивите черти на лицето му.Мъжът беше облечен в костюм,а в скута му седеше сива котка,която мъркаше тихо.Забуленият остави момичето пред бледия мъж,поклони се и излезе.Бледникът се изправи и се наведе над Кучики,усмихна се и погали бузата й.На мястото където пръстите минаха остана белег като от изгорено.Изправи се и взе подобен на бастун малък жезъл със захватка сребърен череп.Вдлъбнатините,където трябваше да са очите,просвятнаха в червено и след миг в стаята влезе млада жена с къса права коса,къса дънкова пола,скъпо черно палто от кожа и високи черни ботуши.Тя вървеше като призрак към бледоликия и се обърна провлачено към него
-Имаш нужда от помощта ми,а,Корин?
Корин кимна в знак на съгласие и посочи Нему,която лежеше на пода.
-Охооо,най-накрая я хвана.Разбирам защо ме повика,какво искаш от мен?
-Трябва да премахнеш всяко доказателство,че е живяла и да не позволиш случая да стигне до полицията.
Жената тупна нервно с крак,махна с ръка и се обърна към портата.Отвори я със скърцане и излезе навън.Корин пак се вгледа в момичето,лежащо на пода и после загледа през един от прозорците на големия склад.Тази нощ имаше пълнолуние и луата свободно минаваше през прозорците и огряваше прашния под на склада.
-Войната започна.Скоро света ще научи за нашето съществуване

Ди Каприо отвори очи.Неможеше да не мисли за Кучики.СТана от леглото и отиде до прозореца.Спомени изникваха в главата й,един след друг,сякаш нямаХа спирка.Най-хубавия беше ,когато Нему откри таланта й.Завинаги щеше да й бъде благодарна.Само тя я разбираше,затова Джес щеше да направи всичко ,за да я спаси.Обърна се и гняв започна да тече във вените й.Започна да си блъска главата в стената.
"Мисли ,мисли ,мисли,къде може да е тя"-повтаряше си наум Ди Каприо.Кръв започна да тече от челото й ,но тя въобще не обръщаше внимание.Удари около седем пъти с дясната си ръка в стената,не осещаше болка.Всичко беше изолирано,само Кучики липсваше.Къде ли е тя?.Вратата се отвори и от там влезна висока мъжка фигура.
-Джес-повика я плаха някой
Тя се обърна.Този някой беше Мариус.
-За бога какво правиш тук?-ледено-студеният и глас се обади сякаш от дълбините
-Трябва да говорим
-Не е сега момента,не ми се говори сега
Мариус тръгна към нея.Прегърна я.Интересно защо тя не го пусна.
-Знам,защо си напрегната.Всичко ще се оправи.
Той спря.Видя кръвта.
-Какво си направила ?
-Не те интересува,сега върви,ще се чуем по-късно.Ясно ли е?
Мариус не тръгна.Джес само му хвърли от ония ледени погледи и напусна стаята.
Не можеше да си позволи,разговор с келнера,точно в този момент.Кучики беше по важна.Мозъка й работеше на МАКС......

Нему се събуди.Всичко я болеше.Опита се да отвори очи,но клепачите й тежаха и тя една успя да ги погледне през мигли.Лунната светлина я заслепи за кратко,но тя свикна и видя пред себе си нечий крака.Бяха обути в елегантни черни обувки с токове.Те тръгнаха към нея,но тя нямаше сили да вдигне глава нагоре.Не можеше да се изпра и или да се възпротиви.До нея приклекна млад мъж и обърна главата й към себе си.кучики се вгледа в студените му черни очи,дълбоки като пещери.Те бяха толкова студени,че Нему потрепери.
-Здравей,Кучики,аз съм водача на една група наречена "Прокудените",наричам се Корин.Нашата цел е да покажем на света нашето съществуване и ти ще ни помогнеш
-Никога-отвърна остро Нему
Корин се намръщи и вдигна момичето за яката на ризата.Тя се задави и извърна очи към пода.Корин я доближи дръжката на бастунчето си,от което сега стърчеше остро ножче и бързо прошепна на Нему
-Мисля,че ще е добре да го преусмислиш или никога повече няма да видиш външния свят.Какво мислиш,ще го направиш ли?-Той пусна музикантката и тя падна на колене пред него-Е?
Тя кимна едва доловимо,а ръцете й се свиха в юмруци.
-Чудесно!-усмихна се бледоликия и я потупа по главата с края на бастуна
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Джес беше допряла глава до студеното стъкло.Точно тогава го видя.Видя големия,разпадащ се склад и Нему,която стоеше на колене пред блед и красив мъж със някъкъв бастун в ръка.Ди каприо стоя известно време така.После се затича по стълбите и излезе навън

......но спря.Върна се обратно.Качи се стълбите и се отправи по един тъмен коридор.След мъничко стигна черна врата.Въведа пин кода и влезна.Това всъщност беше библиотеката.Беше тъмно,нямаше никого.Джес извади огледалце,луната светлина направи отражение в него и момчието намери ключа за лампата.Натисна го и осветлението вв стаята се появи отново.Тръгна към фото отдела.Там имаше безброй книги със снимки.Тръгна по лавиците.На 5-та лавица се спря.Избра книгата,която сърцето й каза.Отвори я и се изненада .Там имаше стара снимка ,на която беше сниман склад,а под снимката пишеше ,че е това е било оръжейница.Затвори очи.Припомни си сградата,отвори ги и погледна отново снимката.Остави книгата.Прибра снимката в джоба си и тръгна към лечебницата,като по пътя не забрави да изгаси осветлението.Когато стигна лечебницата Шарлот тъкмо се беше събудила.Джес влезна и каза:
-Шарлот,погледни тази снимка,позната ли ти е
Момичето пое снимката и кимна.После стана,взе атрибутите,които ДЖес и посочи и двете се отправиха към входа.Мълчанието ги обхванаха,но Шарлот не издържа дълго и проговори.......

-Ами ако не е там?Ако сградата е празна,какво ще правим?Само ще сме загубили времето си
Джес се замисли и загледа напред.
-Сигурна съм,че ще е там,не се притеснявай,Шарлот.Ще я спасим
Шарлот понечи да възрази,но се отказа и последва Ди Каприо по една странична уличка.Склада се намираше извън града и затова вървяха повечко.Вече бе започнало да се съмва.Сигурно беше около пет часа сутринта,когато видяха големия склад в подножието на един голям хълм.Спряха се и си размениха погледи,приготвиха оръжията си и се насочиха натам,бързо и тихо.Между краката им се плъзна котка,изтича напред и влезе в склада.Момичетата бяха преполовили пътя към зднанието,когато прозвуча провлачен женски глас
-Съжелявам,момичета,но днес не ви върви.
Пред тях изскочи жена с къса права коса,къса дънкова пола и палто.Тя отметна глава назад и се засмая.После огледа момичетата и изцъка недоволно.
-Това ще е твърде лесно.Надаявах се на по-голямо предизвикателство,но за всеки случай.-жената свирна с уста и котката,която преди малко мина из краката на Шарлот и Джес се появи отново до високата жена.Звъчето на животното издрънча и то изръмжа доволно.
-Ще стоиш на пост нали,Лео?
-Расссссбирасссссе!
Двете спасителки гледаха изненадани котката,но сега не им се мислеше за това.Насочиха вниманието си към жената

Ди Каприо се окопити малко по-бързо от Шарлот.
-Какво искаш от нас ?-леденостуден вятър задуха от север,сякаш предвождаше думите на Джесика
-Искам да ви унищожа.Няма да открието Кучики,никога вече,защото тя не ви трябва.-отвърна младата жената,
-Така си и мислиш,вземи мен в плен и пусни Кучики,човек ще остане без покрив ,ако не я види от ново.Къщата и ще бъде иззета.Къде ще живее,спътничката ми?-каза Джес и намигна на Шарлот
-Много си умна бе момиче.Замалко да се хвана .......хаххахахахахаха-прозвуча гласът на подлата женица
Този път момичето не издържа.Гняв обхвана цялото й тяло.Очите й изгубиха красивия си цвят и се превърнаха в тъмно-червени очи като на убиеец.Неискаше да убива никого,но нямаше друг избор.Единствения начин беше бой.Започнаха.Тогава......

Шарлот заобиколи жената от едната страна,а Джес от другата.Извади продълговат сребърен револвер и го насочи към противничката.Джес приготви ножовете си и също бе готова за атака.Жената премести очи от едната на другата и се усмихна със задоволство.Шарлот стреля,Цал облак дим задави Шарлот и тя не видя как жената се наведе,куршумите я пропуснаха и уцелиха един стълб.Непознатата държеше в ръката си златна верижка с нещо като зъб на края й.От него капеше някакав течност.Тя замахна ловко със верижката и уцели Шарлот,която все още се задушаваше.Крупие се задави,вцепени се и падна на земята.Джес гледаше ставащото и сега разбра тактиката на врага си.Верижката беше предназначена,за да обездвижи или разсее противниците,а зъба накрая бе отровен и събаярше противниците в безъсзнание,можеби даже ги убиваше.Щеше да е трудно да я пабедят.

Джес знаеше каква е работата.Нямаше какво да прави освен да я убие.Засили се и тръгна към нея с бясна скорост ,се едно тичаше бик.ПОвали я,но часовникът се счупи.Младата женица се опита да я одари с зъба но неуспешно.Последва боричкане.След малко зъбът беше на сантиментри от шията на Джесика.Нямаше как да се измъкне,но и нямаше да се предаде.Беше научена да не се предава,да бъде винаги оптимист и щеше да стори всичко,дори и при тая смъртна опасност ,която я грозеше.Преглътна.Точно тогава профуча покрай нея нож.Тоя счупи зъба и се заби в ръката на жената.Тя извика от болка.Джес също беше ранена,част от счупения часовник се беше забила в дясното и рамо.Чуха се стъпки и после глас:
-Господарке,добре ли сте!
Джес се обърна и видя Мариус,а до него Мик.Той работеше за нея и Кучики преди години,но след свиреп скандал изчезна в дън земя.Тя само се усмихна,но после не се сдържа и проговори:
-Мик,добре ли си?Не съм те виждала от няколко години -след като каза това се поздравиха с обичайния поздрав.Помогнаха да стане.Момичето отиде при похититлееката на Кучики:
-Името ти?
-Ин,теб не те интересува Кучики нали?
-Тук,грешиш малка,негоднице интересува ме и още как.Къде тя?
-Няма да ти кажа
С едно кимване Мик подаде пистолет на Джесика.Момичето се прецели и се чу изстрел.Той улучи предателката в сърцето.Господарката се обърна и попадна в ръцете на Мариус.Лицата им бяха на сантиметри един от друг.Мариус не успя да устои и впи устни в тези на Ди Каприо.Тя му отвърна със същото.Но всичко продължи няколко секунди.Мик ги прекъсна:
-Шарлот е добре,нищо и няма,чака ви.
Двамата влюбени се обърнаха назад.Китаристката отиде при барабАниската.:
-Извинявай ,че не те предпазих в битката.
-Няма проблем.МОга л ида разчитам на теб?
-Разбира се,но сега не е врема за приакзки,трябва да открием Кучики.И те тръгнаха.Мълчаливо вървяха четеримата .По пътя обаче Шарлот не издържа и попита......

-Извинете,но искам обяснение.кой е този?-тя кимна към Мик,който говореше бързо с Мариус
Той изпревари Джес и отговори с напевния си глас
-Съжелявам,че не се представих по-рано.Виждате,бях зает.Името ми Е Мик Луис.Служих при двете приятелки Джесика и Нему,но после имахме малък скандал и си тръгнах.Разбрах,че господарката е в опасност и реших да помогна.Надявам се нямате нищо против?
Шарлот присви очи и изсумтя сякаш като съгласие.

Корин усети,че служителката му е загубила битката.Ядоса се,но не трябваше да губи самообладание,трябваше да предприеме крупни мерки срещу нападателите.Нему все още седеше на колене на прашния под,а ръцете и трепераха,тя едва се държеше.Водачът на "Прокудените" се сети за една възможност свързана с Кучики.Отиде до кутиите,които бяха струпани в единия ъгъл и затърси нещо из една от тях.Скоро го намери.Беше малко,мръсно пакетче,вързано с метални нишки.Разкъса го и в ръката му падна подобен на брошка златен предмет със странни символи по него.корин се върна до момичето и клекна до него.
-Нему,погледни ме.-прошепна той
Тя вдигна разплаканите си очи и тогава мъжът вкара брошката там където беше сърцето на Нему.Тя застина и падна в ръцете на лидера.Той я вдигна на ръце и тръгна към изхода,но тогава входната порта изскърца и в склада влезе група от хора,за които Корин веднага се сети,че са приятелите на момичето.Той положи ръка на челото й и после я остави на пода отново.Джес проследи това с поглед и не се сдържа.Хвърли по бледоликия ножа си.Той го хвана на сантиметри пред лицето си.Хвърли то на земята и извика на групата:
-Целта ви е глупава.Не можете да си я върнете.Тя вече е моя
-МЛЪКНИ ГЛУПАКО-извика Шарлот и се опита да извади револвера си,но отровата която беше в зъба се бе задействала и сега барабанистката се вцепени и остана на място
-За да ви докажа,че е така ще оставя самата Нему да ви покаже.Стани,скъпа моя!
Момичето се изправи бавно и стоя известно време с глова вперена в пода,но после рязко я извърна и загледа невиждащо групата.Очите й бяха пусти и това уплаши спасителите й.Корин й подаде оръжие,което бе извадил до креслото си.Знаеше,че ще дояйдат да я спасяват и затова беше готов.Беше коса,с черна дръжка и стоманено острие.Нему го задържа във юмрука си и зачака заповеди
-Можеш да нападаш!
Кучики изчезна.Джес знаеше какво ще последва.Почувства острието на косата по гърлото си.Клекна и се опита да спъне приятелката си.ТЯ обаче скочи и се приземи на метри от групата.Всички бяха готови за бой,но Джес ги спря.
-Това не е тя,не е приятелката ми.не бива да се бием.Трябва да намерим начин да я освободим от това обсебване.
-Това е умно решение,момиче,но никога няма да я избавите.Тя ще бъде нашето оръжие срещу света.Хайде,Нему,тръгваме.
Кучики се обърна и затича след Корин,оставяйки спасителите си назад

Никой не помръдна.Всички бяха изгубили дар слово,с изключение на Джес.На два пъти този ден се беше сблъскала със смъртъа,но и на два пъти имаше късмет.Тя се възползва от ситуацията и продума:
-Връщаме се.
-Но......-опита се да възраси Мариус,но тя не му остана длъжна:
-Никакво "НО",Шарлот се нуждае от помощ,Кучики е в обсебена.Връща ме се и точка.
На който не му изнася да си върви-с тих и равен тон отвърна тя
Никой не продума,явно бяха се научили,че щом Кучики я няма,Джес командва.
Мик и Мариус вдигнаха Шарлот.Джес направи носилка от пръчки и внимателно поставиха
Крупие.Двамата мъже я поеха,а Джес тръгна пред тях.Вървяха малко по-бавно отколкото на идване.
След четиридесет минутен преход стигнаха до скривалището им.На Мик му беше наредено да заведе Шарлот до лечебницата,а Мариус и Джесика се отправиха към библиотеката.Отново въведоха пин кода и оотново използваха огледалцето на Джесика,за да върнат осветлението.
-Какво ще правим сега, Джесика?
-Не ме наричай така-скастри го тя-Ще търсим лек.
Започнаха.Изкараха много книга.След минути вратата се отвори отново и на нея стоеше Мик.Момичето даде знак на Мариус да излезне,тъй като сега беше негов ред да наблюдава Шарлот, и остана с Мик.
-С какво мога да бъда полезен?-запита той
-Мик,какво те накара да се върнеш?-смени темата господарката му.
Той мълча известно време.Колебаеше се дали да проговори или да си запази тайната.Беше сигурен ,че Джес няма да го предаде.Затова след малко каза:
-Любовта ми към Кучики.Това е.
Джес хвърли поглед към него.Впи очите си в неговоте и разбра за искрените му чувства към Нему.
-Радвам се,сега можеш да ми помогнеш.
Продължиха да ровят.Джес още мислеше над думите му и след малко каза:
-Хайде да проверим дали Шарлот се е възтановила и после ще продължим да търсим Нему.
Мик кимна в знак на съгласие и тръгнаха.По пътя иключиха осветлението и затвориха безшумно вратата.
-Нали няма да й кажа? -попита внезапно Мик
-Няма,разбира се.-даде му честна дружинска дума Ди Каприо.
Влезнаха в лечебницата.Джес отиде при един от докторите и разбра ,че Крупие е добре и че може да си върви.Четеримата се отправиха отново към почти разрушения склад.Оттам проследиха стъпките и изведнъж чуха гласове.Погледнаха напред и видяха Корин и Нему на брега на едно езеро.Мик понече да тръгне,но Джес го спря.:
-Не бъди глупав,ще те усети.
Мик спря и я послуша.Продължиха с бавна крачка.В един момент спряха като вцепенени.Корин се наведе и целуна Нему.Мик неможеше да повярва и тръгна към него.Този път Джес не ги спря,знаеше че постъпва правилно.Тогава Мик го нападна.......

беше освирепял,не искаше да повярва,че това се е слючило,но картината като лента се повтаряше последователно.Мик извади от ножницата сребърен меч със красив зелен диамант в дръжката му.Този меч му бе изпратен от баща му,когато беше в Азия.Корин спря меча с ръка,по дръжката се застича топла кръв.Бледоликия отблъсна Мик и замахна с батсуна.От устата на черепа се изстреляха десетина малки игли,които се забиха в тялото на Мик.Той извика от болка,погледа му се замъгли.Корин се приближи и заговори
-Откажи се,слабако,не можеш да я спасиш.Вече е истински моя.Корин приближи Нему и я погали нежно по главата.
Тя стоеше съвсем безизразно,а Мик протегна ръка към нея и задъхано завика името й.
Съзнанието на Нему бе като замръзнало,не чуваше нищо друго освен гласа на Корин.Но нещо друго мина покрай златната брошка.Някой я викаше.накъкъв познат глас.Спомни си непохватно момче,което служеше в замъка.Винаги,когато тя врезеше в стаята,той събаряше нещо или цапаше дрехите си с храна.Тя обаче го бе харесала.Но след няколко месеца,той счупи важна за семейството вещ и бе изгонен.Тогава тя беше тъжна,защо ли?златната брошка изсъска,но Кир не й обърна внимание.Мик кашляше кръв,а неговия противник допря острието на малкото ножче до врата му
-Умри-прошепна той
Мик зачака внезапна болка и бяла светлина,но това не се случи.Нещо спря врагът.Нему държеше ръката на Корин и бе спряла убийството.
-Спри,Корин ти не си такъв.Знам,че много си страдал от гоненията на държавата,но можеш да бъдеш различен.Аз ще ти помогна.Не бива да нараняваш повече хора.
Водачът на "Прокудените" изпусна оръжието си и погледна мястото,където трябваше да бъде брошката.Сега там имаше само зееща рана,от която течеше кръв.Той стоеше невярващо,но после се замисли.Беше загубил Ин,другите му спътници вече се бяха отказали да отмъщават на гонителите си и се бяха отсановили,някои имаха семейства и работа.Кучики го гледаше изпитателно и той се поддаде,усмихна се,а момичето клекна до Мик,който се опита да се изправи,но тя го върна в легнала позиция и запита Корин
-Имаш ли противоотрова
Той й хвърли една спринцовка и тя бързо я изпразни в кръвта на Мик.Джес се затича към тях и се опита да удари Поуп.Нему спря удара с косата си и посочи Мик.
-Притеснявай се за друго,Джес.Сега Корин е на наша страна.Нищо няма да ни направи.не се притеснявай.Вече е пирятел
Джес я загледа неуверено,но помогна на Мик да се изправи и тръгна напред.Поуп и Кучики останаха сами и той наведе глава и заговори тихо
-Наистина съжелявам,сега сигурно ще ме пратите в затвора или ще ме предадете на властите.След всичките неща,които причиних.Сигурно...
Той не успя да довърши.Нему го прегърна и го тикна напред
-Стига си размишлявал за глупости.Сега ще дойдеш в замъка да се извиниш на Шарлот и после можеш да живееш с нас.
Той я загледа невярващо и после понечи да я прегърне,но тя го спря
-Не пресилвай касмета си,приятел.В момента съм изморе,ранена и не съм в настроение.Хайде тръгваме.
Двамата настигнаха Джес и се насочиха към замъка на сем.кучики