Руби Куб

Добре дошли в най-новия виртуален свят Руби Куб
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Болнница Таря Халонен

Go down 
АвторСъобщение
Prince
Криминалист
avatar

Брой мнения : 408
Age : 25
Местожителство : В интернет пространството
Настроение : Всичко е ток и жици
Registration date : 29.03.2008

ПисанеЗаглавие: Болнница Таря Халонен   Пет Май 02, 2008 2:49 pm

Тази болница се намира в центъра на града.Тя е на четири етажа,но вече е обявена за продан.

_________________

Йо-хо-хо и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Ти само пий, това остава на боеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.otborbg.com/vote.php?id=465
AiShIteRu~chAn
Баничка с Боза
Баничка с Боза
avatar

Брой мнения : 459
Age : 24
Местожителство : ПлАнеТата На ИзГубЕнитЕ ФантАзьорИ
Настроение : ...my neck hurts...
Registration date : 30.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Сря Авг 06, 2008 8:07 pm

Spoiler:
 

_________________

"Love hurts sometimes,but GODDAMIT I LOVE LOVING!"
-Hide Matsumoto
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Prince
Криминалист
avatar

Брой мнения : 408
Age : 25
Местожителство : В интернет пространството
Настроение : Всичко е ток и жици
Registration date : 29.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Чет Авг 14, 2008 8:37 pm

Джес спря на входа.Марион я погледна и кимна.
Сърцата и на двамата биеха учестено,когато прекрачиха прага на болницата.
Сградата,погледната от вън,с нищо не подсказваше за това,което беше вътре.Намираха се в помещение,което сякаш от години не беше стъпвал човешки крак.Стените ,катранено черни и опушени,бяха облепени с плакати.плакати,вместо да беше сложено упътване на сградата.Гербът на болницата беше вече към края на дните си.Навсякъде бе надраскан с подписи и други неща.
-Къде ли е регистратурата?-попита с глас на погнуса Марион
-Предполагам ,че е ей онова там-отвърна Джес и насочи вниманието на Марион към мъничката регистратурка.
Двамата се спогледаха и тръгнаха натам.Когато се приближиха видяха само една млада сестра и Джес отиде при нея ,и я заговори:
-Добър ден,ние сме от криминологията.Това е Марион,а аз съм Джесика Ди Каприо.Дошли сме да разговаря ме с Господин Стевърс.
След като чу името,жената я прекъсна нагло:
-Защо?
-Защото в района ви е имало убийство,млада госпожице.-отвърна доста ледено Джес.Жената явно се стресна и затова побърза да каже:
-Добре,добре.Качете се на 5 етаж,първата врата в дясно.
Двамата млади криминолози тръгнаха към кабинета на Господин Стевърс.Минаха по няколко тесни коридорчета,пълни с какви ли не хора, и най-накрая стигнаха до посочения от сестрата им етаж.Тогава……

_________________

Йо-хо-хо и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Ти само пий, това остава на боеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.otborbg.com/vote.php?id=465
Andjelinа
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 30
Age : 26
Местожителство : Helzinki
Registration date : 01.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Пет Авг 15, 2008 12:19 pm

Без изобщо да подозират се натъкнаха на някаква странна и висока фигура,която беше с качулка на лицето.Джес и Марион се втренчиха в нея,защото и тя стоеше и ги наблюдаваше с любопитство.
-Какво правиш тук,Джесика?-чу се покъртително хладния глас на Анджелина.
-Аз ли?Работя по случай,Джи.Ами ти?С тази качулка на лицето неможах дори да те позная.
-Така и трябва. Какво правя тук си е лично моя работа и вас не ви засяга.-тя се приближи към двамата и слабата светлина,която едвам влизаще през един замърсен прозорец озари лицето на по-голямата сестра на Джесика.То бе бледо,изгубило предишната си красота и почти цялото в белези.Тя се приближи до момчето и му подаде ръка.
-Аз съм Анджелина.
-М-Марион.-заекна той сякаш непозната го бе изплашила.Джи долови това в погледа му и отново се закри с качулката.
-Какво е станало,Анджи?Защо изглеждаш така ужастно?
-Както казах по-рано,не ти влиза в работата. Ще кажа само,че имах малък инцидент.
-Малък?-продължаваше да упорства Джесика.-И на това му викаш малко.Само се погледни! В скапана болница и с множество рани по лицето...
-Стига!-ядоса се вече сестра й.-Не смятам да говоря повече за това. Я по-добре ми кажи ти върху какво работите.
-Имаме отвличане.-отговори Марион вместо Джес,защото я бе толкова яд на Джи,че не благоволи да й отговори.
-На мъж или жена?
-Жена,директорка на фирма "Кроун".
След минутка вече Джи бе запозната напълно със случая.
-И казвате,че сега трябва да посетите господин... Стевърс,нали така?
-Да.-потвърди Джес-и срещнахме теб.
Джи се направи,че не вижда хладния поглед на сестра си и се обърна към Марион.
-Да вървин тогава. Стаята,която търсите е онази там.-и тя посочи към стара врата,чиято боя беше олющена,но все още имаше някакви остатъци от нея.
Марион тръгна към нея,а Джи след него.
-Къде отиваш?-попита Джес.
-Как къде?! Идвам с вас-усмихна се тя и тримата се отправиха към посочената от Джи врата,която бе леко открехната.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://eiren.roleplaylife.net/
Prince
Криминалист
avatar

Брой мнения : 408
Age : 25
Местожителство : В интернет пространството
Настроение : Всичко е ток и жици
Registration date : 29.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Пет Авг 15, 2008 1:18 pm

Трима похлопаха и отвориха изцяло вратата.Господин Стевърс ги изгледа високомерно,но после заговори:
-Здравейте,с какво мога да ви помогна?-момчешкия му глас прокънтя в стаята и той хвърли поглед към новодошлите,като в същото време преглеждаше едни доклади.
-Здравейте,господин Стевърс.Ние сме от криминологията на Хелзинки и сме дошли да говорим с вас.-започна плахо Марион,а Джес довръши вместо него
-Защото в района ви е имало отвличане.
-Отвилчане ли?Моя район?Губите си времето-отсече директорът и изсумтя
-О,така ли било!Нима не знаехте?Нима за първи път чувате?Хайде спрете с лъжите,директоре.-хладния глас на Анджелика сякаш подейства много зле на директора.
-ДОбре,де добре.Знаех за отвличането,но нямам нищо общо.
Анджелика не му повярва и се намеси

_________________

Йо-хо-хо и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Ти само пий, това остава на боеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.otborbg.com/vote.php?id=465
Andjelinа
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 30
Age : 26
Местожителство : Helzinki
Registration date : 01.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Пет Авг 15, 2008 3:10 pm

-Нима?!Престанете да ни лъжете,защото започвам да губя търпение!-Джи се ядоса и хладния й поглед удари доктора така все едно му е зашлевила шамар.-Най дабре започвайте да пеете,защото aз започвам да губя търпение!
-Добре де,добре.Кaкво искате да знаете?
-Защо не започнете от връзката ви с жертвата?-намеси се Джесика.
-Връзка ли?Незнам за какво говорите!-Хладния поглед на Джи обаче накара доктора да изтръпне.-Да,да.Имахме връзка преди време.Обичахме се,но един ден без причина охладня към мен.Скарахме се естествено,но това е нормално за една връзка,нали?Искам да кажа на всеки се случва.
-И вие решихте да я убиете!
-Не,не,неразбирате. Не мога да й сторя нищо.Аз все още я обичам.
-Знаете ли,че са открили имейли от друг?
-Предполагах.Не исках да повярвам.Веднъж се скарахме до толкова,че ми изкрещя в лицето,че не ме обича вече и има друг човек в живота й.Тогава окончателно скъсахме и не сме се виждали.
-Сигурен ли сте?-попита Джесика.-Или отново ни лъжете?
-Не ви лъжа.Това е самата истина,повярвайте ми!
-Разкажете ни нещо за другия мъж,този заради когото ви е зарязала.
Стевърс погледна с ужас в очите Джи,която стоеше толкова близко до него,че имаше чувството всеки момент ще го застреля.Той преглътна и продължи.
-Незнам много за него.След като ме заряза често я проследявах с колата,но скоро ме усети и започна да ми се изплъзва.
-А името поне разбрахте ли?
-Не.Наех един скапан детектив да ми открие повече информация за него,но така и не се появи.Типично.Вземат парите и бягат.
Той огледа с тревожен поглед тримата,като най-много се страхуваше от Анджелина,която усещаше как страхът му прозира и се възползваше от това.
-Дайте ни поне описание.Предполагам,че сте го виждали.Или греша?
-Да виждал съм го.Висок,красив,с руса коса и кара тъмно-син кабриолет.
-А лицето?-обади се Джес.-Някакви отлличителни черти?
-Не съм го виждал в лице.Не ми стигаше кураж да се приближа достатъчно,че да го разгледам.А и не бях много предпазлив,защото още от първия път ме усети.За това прибягнх и до детектив.Какъв идиот съм.
Тримата гледаха Стевърс и го изучаваха с поглед,а самия той така се потеше от страх,че всеки момент щеше да побягне,ако краката не му изневеряваха.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://eiren.roleplaylife.net/
Black Sheep
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 154
Age : 25
Настроение : Меланхолично
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Сря Авг 20, 2008 10:06 pm

Стевърс изглеждаше все едно ще припадне.Марион се запита дали един невинен човек би се притеснявал толкова.По челото на мъжа избиха едри капки пот,беше пребледнял като платно.Озърташе се като диво животно,обградено от ловци и преглъщаше нервно.
-Какъв идиот съм…-повтори той,явно без да съзнава какво говори.
-Да,за това сте прав-подхвърли Анджелиа,а Джес се подсмихна неволно.
Стевърс изтри потта от челото си с ръкав.
-Женен ли сте?-попита внезапно Марион.
Мъжът се втренчи в него.
-Как разбра?-почти излая той,без дори да си направи труда да говори на Вие.
-Ами..махнали сте си халката..-Марион се приближи малко.-Но –той посочи безименния му пръст- въпреки това е останала следа.
Кожата на Стевърс беше леко мургава,но на безименния му пръст беше по-светла - там,където пръстенът я беше предпазил от слънчевите лъчи.
-Хм…забелязахте,значи.-измънка Стевърс.-Да,махнах я,за да не я ядосвам.-Изглежда говореше за отвлечената дама.-Тя …не знаеше,че съм женен,и когато разбра…ме остави,разбира се.-Той се ухили мрачно.
-Съпругата ви знае ли за връзката ви?-попита Джес.
-Нямам представа-отвърна Стевърс почти нехайно.-Ние …не си говорим много.Не се разбираме.Всъщност никога не е имало нещо особено между нас.
-Но тогава защо се оженихте за нея,щом не я обичате?-възкликна Марион.
-Не..не че не я обичах,но…вижте аз…дълго време всичко вървеше отлично…и тогава тя забременя.Звучи банално,нали?Само че аз…не бях готов да бъда…не исках детето,но тя настояваше да го задържи.Зная,че при аборт можеше да има последствия за здравето й…но можеше просто да роди и да остави детето за отглеждане!
-Да остави детето за отглеждане-повтори Марион и впери поглед в другия мъж.-Колко напарфюмирано звучи.Да го зареже в сиропиталище би бил точният израз.Някога били ли сте в сиропиталище,господин Стевърс?
Стевърс поклати безмълвно глава.
-Значи не знаете какво е да сте заобиколен от хора,които обществото е отхвърлило още от ранна възраст…още от раждането има дори.Не познавате погледа на човек,разкъсван от съмнения кой е и защо въобще се е родил.И нямате абсолютно никаква представа какво е да се чувстваш ненужен,да си съвсем сам на тоя свят,без никой,с когото да споделиш радостта си,или към когото да се обърнеш,когато ти е тежко.
Челюстта на Стевърс увисна.
-Вие…нали не сте…
Марион не отговори.
-Съжалявам-измърмори Стевърс гузно.-Не знаех.
-Нямало е откъде да знаете-отговори Марион с поглед,вперен в пода.

_________________

...After all this time? - Always.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Prince
Криминалист
avatar

Брой мнения : 408
Age : 25
Местожителство : В интернет пространството
Настроение : Всичко е ток и жици
Registration date : 29.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Сря Сеп 03, 2008 8:27 pm

Настъпи тишина.Никой неискаше да я прекъсва.Стевърс беше изплашен до смърт и гледаше ту Анджелика,ту Джесика.Двете сестри се споглеждаха крадешком ,но не обелваха и дума.Марион гледаше пръстите си.Извъднеж проехтя шум.Жива метъл музика забумтя страшно.Сякаш самат музика идваше от стерео уредба или МП4 ПЛЕЙЪР.АНджи погледна Джес и момичето мигновенно разрбра.Някой й звънеше.
-Извинете-рече тя и напусна стаята.
Искара телефона си и се обади:
-Ди каприо,на телефона
-Джесика,оставяйте Стевърс и мигновенно идвайте в участъка.СЛучая се поема от нощната смяна.Без възражения-след това гласът прекъсна
Момичето затвори теелфона си и влезна.Тогаава

_________________

Йо-хо-хо и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Ти само пий, това остава на боеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.otborbg.com/vote.php?id=465
Andjelinа
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 30
Age : 26
Местожителство : Helzinki
Registration date : 01.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Сря Сеп 03, 2008 9:29 pm

На Джи й бе необходима само секунда и веднага разбра, че нещо не е наред.Трябваше вече да се премине в действие и да изкопчат колкото се може повече информация от Стевърс, който и така не изглеждаше напълно изцеден. Под пухкавото му и грозно лице имаше още дебел слой тайни. Тя знаеше това, беше го изпитвала и знаеше какво е да криеш тайни...Надушваше подобни неща от далече.Но сега не му бе времето да се размеква.Трябваше да го довършат и то бързо!
-Значи казвате да се обърнем към анонимния ви частен детектив и да искаме от него повече информация,така ли?
-Не не съм казвал, че е анонимен.
-Да, но не ни и казахте как се казва!-обади се Джесика.
-Ммм да.Май не съм.До колкото знам пред мен се представи с името Найтмеър.Смешно нали?-той се засмя, но усмивката бързо изчезна от лицето му, като видя сериозните физиономии на тримата следователи.Само се прокашля, защото му стана неудобно.Имаше предчувствие, че се задава нещо страшно.
-Не намирам нищо смешно в това.-скастри го набързо Анджи.-За вас ще е по-добре, ако ни кажете истинското му име.
-Е, да естествено, че ще е по-добре, но хъм вижте, аз такова, ами не го знам. Само така ми се представи.-светкавицжата в очите на Джи го накара да настръхне.-Моля ви разберете ме.Не го знам! А и нали ви казах, че изчезна с парите.Не съм го виждал повече!
-Мисля, че не лъже.-обади се Марион.
-Разбира се, че не лъже.-изпръхтя Анджелина.-Не му стиска чак толкова, но усещам, че крие нещо.
Джи се приближи до доктора и застана на половин метър от лицето му.Стевърс се изпоти, пребледня като призрак и невелно подскочи от стола си.Извади една карирана кърпа и избърса подта от челото си с нея.Джес и Марион веднага усетиха, как Джи прикова кърпата му с поглед и преди Стевърс да направи каквото й да е, тя я грабна й започна да я разглежда.
-Интересна кърпа докторе.Виждам и че единият и край е скъсан. Как се случи?
-Ами без да исках я разграх на един пирон.Както виждате доста често се потя.
Джесика се подсмихна и отиде до Марион с кърпата.
-Може ли?-обърна се тя към него като гледаше куфарчето.
-Да разбира се.
Джи го взе, отвори го и от вътре изкара прозрачен плик.Вътре тя постави карираната кърпа.Прибра я в куфарчето и го затвори.Всички стояха и я гледха с любопитство.
-Ама,ама, не може така да ми вземете кърпата.Възразявам!
-Не, не възразавате.-стрелна го Джи.-Взимам кърпата ви, защото ми я дадохте,а й тя ще ни помогне доста.Не се й учудвам,ако ни разкаже за вас повече неща отколкото самия вие.
Стевърс пребледня още повече.Дори и призраците имаха повече цвят, отколкото самия той.Твърдия поглед на Джи го притесни до толкова, че само се строполи обратно на стола си.
-Вземете я щом искате.Притрябвала ми е.
В следващия миг отново се чу звъна на телефона на Джесика.Тя на свой ред отправи леко притеснен поглед на сестра си и тримата излязоха от стаята на Стевърс.
-Пак ще се видим.-изсъска злобно Джи и затвори врата след себе си, оставяйки доктора в стаята.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://eiren.roleplaylife.net/
Black Sheep
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 154
Age : 25
Настроение : Меланхолично
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Пет Окт 10, 2008 8:40 pm

Тримата тръгнаха мълчаливо надолу по тесния тъмен коридор.Главата на Марион бучеше.За пореден път го бяха накарали да се чувства по-долу от останалите.Младежът стисна ръцете си в юмруци,за да спрат да треперят.
-Сега какво-Анджелина беше първата,която наруши мълчанието.
Марион само сви рамене.Джес го погледна с крайчеца на очите си и въздъхна:
-Да отидем в някое кафене.Имам нужда да седна.
-Добре-съгласи се Марион,усещайки огромната умора,която изведнъж се стовари върху него.
-Чудесно-кимна Анджелина.-Само да не е много далече…
-…за да можем да…-допълни Марион.
-…го видим,ако тръгне нанякъде.-Завърши Джес.-Точно отсреща има някакво кафене.
Тримата слязоха по порутените стълби,водещи до изхода.Когато излязоха,студеният въздух ги лъхна в лицата и освежи мислите ми.Пресякоха бързо и влязоха в малка кафе-сладкарница.Още щом затвори вратата,краката на Марион се подкосиха и той залитна.
-Добре ли си?-извика Джес и го хвана за рамото.
-Д-да…аз…-заекна Марион.-Ще отида до тоалетната.Вие изберете м-масата.
Без да дочака отговор,той хукна към мъжката тоалетна.Щом влезе,затвори леко вратата и се свлече по стената.Целият трепереше.
-К-какво…-опита се да си поеме въздух Марион.В гърлото му сякаш беше заседнала буца и не можеше да диша.Надигна се с мъка и се добра до умивалника насреща.Пусна студената вода и задържа ръце под нея.после ги притисна към лицето си.Какво,по дяволите,ставаше?!
Марион се подпря на мивката и погледна в голямото огледало,закачено на стената.Оттам го гледаше слабичко осемнайсетгодишно момче с разрошена коса и измъчено изражение.
Изкашля се с ръка на устата.Видя кръв по дланта си.Гърдите го пробождаха всеки път,щом си поемеше дъх.
Допря чело до студените плочки на стената.Допирът му подейства успокоително.Стоя така,докато бодежите престанаха.Тогава усети,че някой се кани да влезе.Изкашля се още веднъж и спря водата.
На вратата се размина с висок мъж,облечен в износен шлифер от кафява кожа,който въобще не го погледна.
Анджелина и Джес се бяха настанили на една маса в ъгъла.Щом го видя,Джес му махта да дойде при тях.
-Поръчахме ти кафе-каза му тя,щом Марион се приближи.-Добре ли си?
-Да-усмихна се момчето.-Просто…се ядосах,това е.Сега съм добре.
-Не го взимай толкова навътре.
-Ще се опитам.
Марион придърпа един стол и седна.
-Анджелика?-обърна се той към другото момиче.
Тя го погледна.
-Би ли…би ли свалила качулката?Не мога да те гледам в очите,когато ти говоря.
-Но аз…мислех,че лицето ми е плаши.
-Не,не ме плаши.Просто не можех да повярвам,че някой може да причини такова нещо на друг човек.
Анджелина се поколеба за миг,и после бутна назад качулката,така че лицето й да се вижда.
-Благодаря ти-усмихна й се Марион.-И какво правим оттук нататък?

_________________

...After all this time? - Always.


Последната промяна е направена от Black Sheep на Съб Окт 18, 2008 8:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Prince
Криминалист
avatar

Брой мнения : 408
Age : 25
Местожителство : В интернет пространството
Настроение : Всичко е ток и жици
Registration date : 29.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Пон Окт 13, 2008 8:29 am

Двете сестри не отговориха.Вгледаха се една в друга и не обелваха дума.Очите на Джес за първи път устояха на тези на Анджи.Никога преди погледа й ,не бе устоявал на този на по-голямата сестра.Марион ги наблюдаваше стреснато.
"Дали не са решили да се избият,взаимно"-мислеше си той.
Да,наистина ,може би беше така.Дали не се очакваше от Марион да ги спре?Дали щеше да има трета световна война или не?Престоеше да се разбере.
Минаха около двадесет минути и сестрите не спираха да се гледат една друга.Накрая Анджи заговори,с такъв мек тон,че даже прикова учудването на Марион.
-Мисля,че е най-добре да разгледаме детайлите един по един!Джес ,как мислиш?
-Права си ,сестричке.Нека започна първо аз.
Двамата й колеги кимнаха и тя започна.
-Значи знаем ,че престъплението се е извършило в този район ,на две преки от тук.Също така знаем,името на отвлечената и с какво е била отвлечена.В случая с хлорофорум.Както и тримата знаем,това упойващо вещество,се използва единствено от неопитни похитители!-момичето не продължи
Марион се държеше за гърдите.
-Какво има за бога?
-ДОБРЕ СЪМ,продължавай-почти извика той
-Също така знаем,че онзи негодник-тя кимна към сградата отсреща-дето се намира в болницата лъже.Не му вярвам,въобще.
-Аз също.-кимна Марион.
Отново метъл музика се раздра.Отново търсеха ,Джес.Този път тя не стана от масата,а само вдигна телефона:
-Джес на телефона.
-ДИ КАПРИО,ВЕДНАГА СЕ ВРЪЩАЙТЕ В БОЛНИЦАТА.ДИРЕКТОРЪТ Й,Е ВИНОВЕН.НЕЗАБАВНО.-гласът прекъсна.
Джес се втренчи в болница.
-Какво за бога искаше шефа?
-Каза,незабавно да се връщаме при онзи лъжец.
-Какво ще правим?-попита Марион
-Връщаме се и точка
Станаха,платиха и излезнаха.Тогава
П.П.Ако иска да се включва друг ,да пише сега.

_________________

Йо-хо-хо и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Ти само пий, това остава на боеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.otborbg.com/vote.php?id=465
Black Sheep
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 154
Age : 25
Настроение : Меланхолично
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Съб Окт 18, 2008 8:51 pm

Марион се подсмихна,докато тримата бързаха обратно към болницата.
-Шефът ти е доста сприхав човек-обърна се той към Джес.
-Нашият шеф-промърмори тя и се намръщи,когато някакъв мъж се блъсна в нея,докато я подминаваше.Беше човекът от мъжката тоалетна,даде си сметка Марион секунда по-късно.Отвори уста да го каже,но Анджелина започна да вика след един шофьор,минал покрай с тях с бясна скорост и младежът реши да си замълчи.Какво значение имаше един висок мъж,който се буташе в хората,без да ги погледне.
Марион се задъхваше.От гърдите му се откърти неприятна режеща кашлица.Джес го погледна,докато отваряше входната врата на болницата.
-Май съм пипнал грип.-усмихна се Марион тъжно.
-Не знам какво си пипнал,но по-добре върви да се прегледаш-отвърна тя и хукна нагоре по стъпалата,като прескачаше по две наведнъж.
„Каква ирония,да ми го казваш точно тук”-помисли си Марион с горчивина и тръгна след нея.
Сестрата на регистратурата ги посрещна с отчаяно изражение,което ясно казваше:”Какво,пак ли вие?!Да не ви плащат,за да тормозите хората?”.Въпреки всичко тя се усмихна кисело и любезно заговори:
-Добър ден!Мога ли да ви…
Джес й хвърли убийствен поглед,докато тримата я подминаваха.
…помогна с нещо-довърши сестрата,когато те се отдалечиха достатъчно,за да не я чуят.-Какво не им е наред на тия деца?
В това време тримата младежи изкачваха последните стъпала до петия етаж.Марион стискаше зъби.Бодежите се бяха върнали дори от това минимално усилие.Не искаше никой да разбере.
Когато стигнаха на площадката,Джес ги изгледа продължително,преди да отвори първата врата в дясно.

_________________

...After all this time? - Always.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Prince
Криминалист
avatar

Брой мнения : 408
Age : 25
Местожителство : В интернет пространството
Настроение : Всичко е ток и жици
Registration date : 29.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Съб Окт 18, 2008 9:34 pm

Джес отвори вратата и влезна.Пред нея и пред нейните колеги се разкри чудна гледка.Директорът беше се облегнал на стената,а някакъв мъж беше насочил пистолет към него.
-Какво правиш,Рисука?Спри се
-Не,се месете..Това е между мен и този мелез.Трябва да разбере с кой си има работа.
Джес сякаш не чу думите му.Хвърли се и с премерен удар отби пистолета от ръката на Рис и се приземи с превъртане на земята.
-Какво правиш?
-Дадох ти заповед.Очаквах да я изпълниш-думите на Джесика отекнаха в настъпилата тишина.Момичето се приближи до Рисука и му удари шамар.
-Съжалявам,господарке-бяха единствените думи на японеца
-Сядай и мълчи.
Рис седна и се загледа в действията на Джесика.Момичето кимна на сестра си и двете се приближиха към директорът
-Време е да кажете истината-започна едната
-ако неискате да бъдете измъчван от онези двамата-довършиха двете,като насочиха глави към Марион и Рисука.
Директорък преглътна.Дали беше време да признае поражението си?Може би не?
-Никога.
Беше вдигнат и поставен на стол.В последствие завързан и с насочена кама към сънната му артерия
-Казвайте-започна Джес-иначе не отговарям за действията си.
-Нима е позволено да се убиват невинни?На това ли са ви училище в академията?И ми се пишете криминалисти.За мен сте изверци.
Смях порази стаята.
-Правите се на много умен,а всъщност нямате и капка мозък в главата-бяха първите думи на Марион
-Казвайте?-рече и Рисука
Тогава.....
П.П.Некой да пише.Рисука е мой подчинен

_________________

Йо-хо-хо и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Ти само пий, това остава на боеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.otborbg.com/vote.php?id=465
Moon Goddess
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 62
Registration date : 10.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Нед Окт 26, 2008 7:14 pm

Тогава най-неочаквано в стаята влетя едно кльощаво четиринадесетгодишно момиче с гарвановочерна коса. Изпод бретона й гледаха чифт тъмни, почти свирепи очи.
Вайълет пристъпи без да обръща внимание на останалите в стаята. Повечето не я познаваха и в този момент се чудеха едно и също "Какво прави това момиче тук? И защо точно сега?!".
Вайълет трябваше да наруши нелепата тишина.
-Извинете, че закъснях. - каза само тя. Не беше по извиненията. Това може би засега стигаше.
След което момичето се приближи до директора.
-Ти ли си Стевърс? - изсъска тя и вторачи в него зловещите си очи.
Стевърс въздъхна. Колко ли още подобни изчадия щяха да се появят? И какво възнамеряваха да правят с него? Но Джесика го изстръгна от мислите му:
-Здравей, Вайълет. Тъкмо директорчето беше на път да си изпее всичко.
-Ясно. Идвам тъкмо за купона.
Джес не каза нищо. Само кимна.
-Да се върнем към нашия Стевърс. - добави след малко тя и всички отново насочиха вниманието си към директора.
В стаята имаше още едно момиче, което Вайълет не познаваше. Имаше и едно момче и японец, мъж. Джесика беше насочила една кама към сънната артерия на завързания за стола Стевърс. Работата беше ясна.
-Пей! - извика изведнъж непознатото момиче. - Пей, че вече ми писна да те чакам! Каквото имаш да говориш, говори!
Стевърс се разтрепери и отвори уста да каже нещо, но думите не искаха да излизат от гърлото му. Няколко капки под избиха на челото му.
-Говори! - включи се Джесика - Какво знаеш?
Стевърс отново не каза нищо. На Вайълет й писна. И тя не бе от най-търпеливите. Момичето се приближи още повече до директора, наведе се към него и каза с мрачен глас:
-Слушай, глупако. Няма смисъл. Не разбираш ли? Можем да стоим така тук вечно и ти да продължаваш да си трепериш на стола. Няма смисъл и да те измъчват... защо ще се подлагаш на това? Рано или късно ще умреш. По-добре да е късно и да си ни помогнал с нещо... ако толкова желаеш да е рано за нас няма никъв проблем. Въпроса е какво избираш. Да говориш сега или да млъкнеш завинаги. - Вайълет се изправи и се обърна настрана. Не беше от най-прикализливите. Сега определено бе казала достатъчно.
-Д-д-добре. - чу се измъчения глас на Стевърс- Щ-ще ви кажа каквото знам.

_________________
We can fly together...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Black Sheep
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 154
Age : 25
Настроение : Меланхолично
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Пет Дек 05, 2008 11:10 pm

Минута-две Стевърс преглъщаше нервно и се взираше умолително от едно лице в друго.Потната му коса беше залепнала за челото му,очилата му се бяха смъкнали до върха на гърбавия му нос,вените на слепоочията му се издуваха и отпускаха.При вида му Марион неволно си помисли за диво животно,попаднало в плен.В съзнанието му изплува неочаквано болезнен спомен.
Някой викаше.Хора се блъскаха насам-натам,сипейки ругатни.Мърляво дете плачеше,скрито зад камара кашони.Цветове се смесваха,образуваха спирали и кръгове.После всичко потъна в бяла мъгла,проникваща през кожата,пропиваща се през костите…И тази болка,сякаш главата му ще се сцепи…

Марион вдиша дълбоко .За пръв път през последните 10 минути осъзнаваше къде и защо се намира.Той премина покрай момичето гарваново черната коса,което гледаше мрачно,и мъжа на име Рисука.Протегна пръсти към острието на камата,опряна до врата на Стевърс,и леко отмести ръката на Джес.Японецът се размърда,но не пристъпи напред.
Марион заобиколи вързания на стола Стевърс и коленичи зад него,после бързо развърза стегнатия възел.Стевърс трепна,сетне погледна невярващо към Марион.Момчето кимна,почти усмихнато.Директорът започна да разтрива енергично китките си,там,където се беше впило въжето.
В пълно мълчание Марион застана пред Стевърс.После бавно се отпусна на пода,вдигнал глава,за да вижда очите на другия,без да обръща внимание на стоящите около тях.
-Сега вече можете да ни кажете,това,което знаете-промълви той едва чуто.

_________________

...After all this time? - Always.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Prince
Криминалист
avatar

Брой мнения : 408
Age : 25
Местожителство : В интернет пространството
Настроение : Всичко е ток и жици
Registration date : 29.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   Вто Дек 30, 2008 11:43 pm

Директорът огледа отново стаята и накрая прие поражението си.
-Добре....
-Това вече го чухме,бихте ли продължили-каза Рисука,невярващо.
Мъжът го погледна за момент и започна:
-Имах връзка с Г-ца Кромуел,както вие знаете.В последствие тя ме заразя,под предлог че излиза с друг.Скарахме се,зарязах я,но все още я обичам.Опитах се да я проследя,но на първия път ме усети.
-Кажете ми за детектива.
Отново музика,но този път от телефона на Mарион.Момчето стана и излезна.След минута се върна и погледна към Джес.
Момичето мигновено разбра.Отново им разваляха купона.
-Време е.Рисука били свършил тази работа
Японеца кимна ,стана и с бърза крачка стигна до Стевърс.Сложи му белезници и го изправи.Всички започнаха да излизат един по един.Първа беше Вай,след нея Марион,Рисука,а Джес и Анджелина излезнаха последни,като придържаха директорът на болницата.Слезнаха набързо по стълбите и точно когато минаха през регистратурата медицинската сестра,която ги беше посрещнала каза:
-Ама вие какво правите? Директоре?
-Не се притеснявайте,добре съм,Г-це Сойер.Нека Г-н Паркинс да поеме управлението на болницата.
След като каза това Стевърс беше изтикън напред и впоследствие вкаран в колата на Джес,заедно с Марион и Рисука.Вай и Анджи се качиха на мотора на Джи.
Всички се отправиха към полицейския участък
Джес шофираше на бясна скорост,но и сестра й не я изпускаше дори и за миг.Сякаш в кръвта на двете сестри течеше огън.Личеше си че обичат високите скорости и високия адреналин.
След пет минути стигнаха.Джес слезна и заедно с Рисука подкараха виновника напред.Мариус вървеше след тях,заедно с Анджи и Вай.ю
След един завой към тях се зададе тъмнокос криминолог,което накара всички да спрат.
-Здравей,Джес,доста време мина от първата ни среща
-Прав си,Ролънс,но сега не е време за приказки.
-Това ли е?
-Да
-ДОбре,бих искал да разменим няколко приказки с теб и твоя колега Марион.
Момичето кимна и двамата влезнаха в стаята ляво от тях.
-Сигурна ли си?-започна Ролънс
-Да,тъкмо щеше да изпее всичко,когато се обадиха на Марион.
-Добре,значи аз го поемам оттук нататък
-Ето ти доклада и досието му.Всичко е описано вътре.
Мъжът се подсмихна.Взе доклада и напусна стаята.Рисука предаде на двама отт стражите Стевърс,помаха за довиждане,като не забрави да хвърли един поглед на господарката си и напусна сградата.Анджи и Вай също напуснаха под предлог,че шефа ги търсел.Останаха само Марион и Джес.
Настъпи тишина.Марион си оглеждаше обувките,за кой ли път,а Джес го наблюдаваше.Нещо започна да изригва в нея.Какво ли беше това?Време беше да действа
-Марион хайде на по един чай у нас.
-Но...
Още преди да отговори ,Джес го дръпна и двамата бързо бързо излезнаха от сградата.Отново в колата на Джес,високи скорости и висок адреналин....

П.П.Твой ред е колега Марион

_________________

Йо-хо-хо и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Ти само пий, това остава на боеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.otborbg.com/vote.php?id=465
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Болнница Таря Халонен   

Върнете се в началото Go down
 
Болнница Таря Халонен
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Руби Куб :: Хелзинки :: Работа-
Идете на: