Руби Куб

Добре дошли в най-новия виртуален свят Руби Куб
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Estate of Di CAprio

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
AiShIteRu~chAn
Баничка с Боза
Баничка с Боза
avatar

Брой мнения : 459
Age : 24
Местожителство : ПлАнеТата На ИзГубЕнитЕ ФантАзьорИ
Настроение : ...my neck hurts...
Registration date : 30.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Estate of Di CAprio   Вто Май 19, 2009 2:35 pm

Мариус скочи на крака и буквално изхвърча.Разтърси момичето и то бързо се опомни,изправяйки се с помощта на доста самарянски настроения Мариус
-БЕЗ ПОВЕЧЕ ПРИКАЗКИ!Добре съм казах,имам нужда от малко свеж въздух и ще съм готова.-Джес не можеше да хвърли един от онези изпелеляващи погледи сега.Пламъчето в очите й гореше изморено и тя се постара да се измъкне възможно най-бързо от стаята без някой да я спре.Успя.Сега седеше в просторната градина и лекия нощен ветрец галеше косите й,беше хладно и доста приятно.Подходяща вечер за издирване,ако щеше да има такова.Изтощението можеше да я повали по средата на пътя,колкото и да говореше нямаше смисъл,защото тялото й нямаше да я слуша.Надяваше се Нему да поеме водачеството,защото бе сигурна,че няма да издържи дълго.
-Добре ли си?-нечия ръка обгърна рамото й-Няма да се предаваш,чуваш ли?Няма да ти го простя!
-Нему?!Лесно е да го кажеш,но трудно се изпълнява това...Иска ми се да притежавах суперсили,да се бия със злото и всякакви такива приказни глупости.Обаче....
-Стига с ОБАЧЕ и НО,можеш,ако искаш.Съзнанието надвива тялото.За бога,чувствам се като дървен философ в момента.Стягай се,защото аз не мога повече да играя ролята на бавачка.

_________________

"Love hurts sometimes,but GODDAMIT I LOVE LOVING!"
-Hide Matsumoto
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Prince
Криминалист
avatar

Брой мнения : 408
Age : 25
Местожителство : В интернет пространството
Настроение : Всичко е ток и жици
Registration date : 29.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Estate of Di CAprio   Вто Май 19, 2009 9:52 pm

С тези думи Нему напусна градината, оставяйки приятелката си сама.
Ди каприо се замисли:
"Наистина ли поставяше,Нему, в бавачка:" Невъзможно.
Затвори очи, притискайки стомаха си.
- Защо си го причиняваш?- спомени изникнаха в главата й.
- Знаеш, че немога да го оставя да умре. Той ми спаси живота преди години.
- Той е предател- помни ми думите- каза някого.
Това беше един от ужасните спомени, случили се преди четири години. Никога не би ги забравила.В денят на свободата. Тогава, защо точно тогава. Неможеха ли да почакат малко повече.
Почти веднага отвори очи. Мислите започнаха да препускат бързичко-"Но какво знаеше той, за което аз незнаех. Мик, верния стар приятел, напуснал всички, за да отиде на шпионска мисия, в помощ на така нареченият отряд-Дъхът на пришълците- в който той беше нещо като непотребна вещ. Но не за всички. Джес, го смяташе, за нещо повече от вещ, но той явно незнаеш това. Напусна ги, как можа.
Момичето стана и изрита малко камъче, изпречило се на пътя й.
- Ще си платиш,Рисука- извика с цяло гърло момичето и отново усети онази част от тялото, в която беше таила- веществото. Веществото, наричащо се - Флуид
- Невъзможно- извика някой зад нея.
Тя се обърна. Пред нея беше Мариус, заедно с всички останали.
- Как може, невъзможно е! Унищожиха го преди години, но ти отново го владееш.
Отново, отново се случваше същото, губеше сили.
- Мариус, помогни, Флуида ме погубва.
Момчето замръзна. Какво искаше да каже? Флуида, спасил живота му, преди години, сега погубваше любимата му.Хвърли се напред и изблъска Джес на земята. Контактът с Флуида беше прекъснат.
Джес се съвзе:
- Време е да го открием и да си плати. Кой е с мен?
- Това исках да чуя от теб сестрице- каза Анджи и двете се прегърнаха.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Беше в ранните часове на деня. В замъка на семейство Кучики, всички си бяха по стаите, с изключение на малка групичка от петима души. Какво ли кроеха? Никой не знаеше.
Групичката се беше настанила в голямата зала, където никой не би ги подслушва. Залата беше променана по вкус на притежатели й. Бяха махнати всички столове и дългата маса, които бяха заменени от два дивана, бюро с компютър и една библиотечка.Беше оставена така, просторна и чиста и по скоро приличаше на убежище, скривалище, а не на зала, в която се провеждаха всички пиршества.
Всеки се занимаваше с нещо, което на пръв поглед беше безцелно.
Двете сестри,Анджи и Джес, бяха се изтегнали направо на пода и обсъждаха нещо ужесточено, Нему и Корин претърсваха нещо на компютъра, а Мариус се беше изтегнал на дивана и гледаше чертежите на някаква карта. Тишината и спокойствието бе обхванало всички.
Всичко това, беше нарушено от почукване на вратата.
- Влез= чу се ледения глас на Нему.
Вратата се отвори и вътре влезе един от охранителите.
- Господарке, съмнителен мъж беше забелязан да души наоколо.
Напусна стаята.
- Какво ще правим? - безпокойството на Мариус напираше отвътре.
- Нищо, нека продължим по плана.
Отново попаднаха в капана на плана за прикритие на случилото се и за откритие на действията. Джес се изправи.
-Корин, колко време ще ти трябва, за да ни направиш клонинг, който да бъде точно като нас?
- Ако се включим всички заедно, приблизително два дни.
- Отлично. Мариус открили връзките на беглеца.
- Да, североизточно от Хелзинки, в посока Виборг. Там има идеални скривалища и съм сигурен,че там може да се е скрил. Обаче за Марион, нямам представа къде е.
-Добре, утре заедно с теб, ще разгледаме околността. Може да е в стаичката в твоя пивничка.
- Може - съгласи се той.
- Нему, колко време ще ни трябва да набавим необходимите неща, без да заподозрат нещо, някого от познатите ни.
- Около 3 часа.
- Добре, значи Аз, ти и Анджи ,ще излезем утре следобед, да намерим нужните неща.
Отново седна и затвори очи. Нуждаеше се от малко медитиране.
Тишина......
П.П. Пуснах този пост, да се разбере почти всичко за миналото ми, защото никой не знаеше за това. А напред ще изиграе важна част в роуплея. Особено Флуида.

_________________

Йо-хо-хо и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Ти само пий, това остава на боеца...
Йо-хо-хо и бутилка ром!!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.otborbg.com/vote.php?id=465
Black Sheep
~Гражданин на Хелзинки~
avatar

Брой мнения : 154
Age : 25
Настроение : Меланхолично
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Estate of Di CAprio   Нед Май 24, 2009 1:49 pm

Марион се беше измъкнал от стаята веднага,щом Джес започна да се събужда.Не можеше да понесе мисълта да я види такава,да срещне обвинителния й поглед.
Тичаше надолу по алеята,без да гледа къде стъпва.На два пъти падна и ожули коленете си.Блъсна портата от ковано желязо и изхвърча покрай охраната.Тъмните сенки на дърветата се извисяваха край него като призрачни великани и поклащаха дългите се клони като ръце.
Спря се задъхан, чак когато имението остана далеч зад гърба му.А сега накъде?
Стоеше са по средата на улицата,пред него блестяха светлините на града,а далеч назад в тъмнината беше Джес.Цялата мъка и умора ,които досега беше успял да излъже,се стовариха отгоре му.Ледена длан сякаш обви сърцето му.Той потръпна.И бавно,много бавно пое надолу,където където светлините и шума го зовяха и му предлагаха забрава.

_________________

...After all this time? - Always.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Estate of Di CAprio   

Върнете се в началото Go down
 
Estate of Di CAprio
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Руби Куб :: Хелзинки :: Домовете-
Идете на: